"Емблематичен пример на полицейска провокация, инсценирана и проведена с участието на свидетеля Петьо Петров под ръководството на лица от службите за сигурност, полицията и държавното обвинение"… Това написа Върховният касационен съд за обвиненията в подкуп срещу бившия военен министър Николай Цонев, съдия Петър Сантиров и Тенчо Попов.
Не знам дали си давате сметка, че в случая съдът говори за престъпление. При това замислено и извършено от класическа организирана престъпна група. В която участват хора, разполагащи с достатъчно власт да смачкат, когото решат. И че тези "неизвестни извършители" от институции като полиция, следствие, ДАНС и прокуратура, натоварени със задължението да пазят закона, всъщност са злоупотребявали с него.
Във всяка нормална държава още същия ден, след като най-висшата съдебна инстанция каже такова нещо, щяха да валят обвинения, оставки, щеше да има политически спорове, парламентарни сътресения. Но тук е гробна тишина.
Имаше една-единствена реакция – на "свидетеля" Петьо Петров, който всъщност е шефът на Столичното следствие, известен с не по-малко емблематичния си прякор Петьо Еврото. Той единствен напусна началническия си пост веднага след като ВКС потвърди оправдателната присъда на Цонев, Сантиров и Попов. Дали е подал молбата за освобождаване доброволно, или някой му я е поискал, можем само да гадаем. Но е факт, че Петьо Петров си остана следовател.
Преди да бъде освободен обаче, Петьо Еврото поиска да бъде извършена "пълна проверка, която да изясни всички факти и обстоятелства по случая и действията на абсолютно всички длъжностни лица от всички посочени в решението институции – МВР, ДАНС, прокуратура, без оглед и значение на длъжностите, които са заемали към онзи момент, както и понастоящем". И сякаш каза: Ако ще горя, то няма да съм сам.
Цацаров веднага разпореди такава проверка. Въпреки че е твърде съмнително как службите ще "разследват" сами себе си – надали някой вярва, че такова нещо изобщо ще се случи. Ако искаха да хванат "неизвестните извършители" в редиците си, органите имаха за това пет години – за зулумите, допуснати още при разследването на делото срещу Цонев и компанияq се знаеше от самото начало. И нямаше нужда да се чакат три съдебни инстанции да кажат, че случаят е емблематичен пример за провокация към подкуп. А сега до изтичането на давността за наказателно преследване по обвинението за провокация в подкуп, което би могло да се повдигне в случая, остават само два месеца – ако е прав адвокат Константин Симеонов, който предупреди за това.
Всъщност случилото се отново ни изправя пред онзи позабравен въпрос: "Кой". Кой разпореди, кой имаше интерес, кой имаше властта да организира службите и прокуратурата в изпълнението на "операцията"? Защото ако допуснем, че целият този резил е плод единствено и само на "усилията" на един следовател с валутен прякор, жална й майка на такава държава.
Най-вероятно и този път няма да разберем. А историята ще приключи безславно и тихо. Съдия Сантиров ще бъде възстановен на работа. Той, Цонев и Тенчо Попов ще осъдят държавата – даже неведнъж, а по няколко пъти, заради всичките безобразия, които са извършени спрямо тях. А накрая всички ние ще платим масрафа. По отношение на последиците от скандала не се очаква нищо ново, а още по-малко емблематично.
Случаят обаче е класически пример не само за степента на разпад на държавата. А и за още нещо: за това колко наистина важна е независимостта на съда. Защото ако и съдът беше част от тази организирана престъпна група, Цонев, Сантиров, Попов, а и всеки друг на тяхно място, вече щеше да бъде осъден, натикан в затвора и свършен. Без да има никакво значение дали е невиненq или виновен.
В резюме
София, 1 април 2010 година. Бившият военен министър Николай Цонев е арестуван в болницата. Наблюдаващият делото по това време прокурор Роман Василев се обръща към него с "абсолютен престъпник". Соченият за съучастник на министъра финансист Тенчо Попов е тръшнат с белезници по очи на земята насред нотариалната кантора на жена си и обвинен, че опитвал да подкупи следовател. Обвинен за съучастие в схемата е съдия Петър Сантиров, който светкавично е отстранен от длъжност. Самият следовател Петьо Петров заявява под клетва, че тези трима души са му предлагали 20 000 евро подкуп, за да "смачка" разследване.
Случаят е обилно "промоциран" пред медиите. От МВР разпространяват и видеоматериал с унизителни кадри и още по-унизителни реплики, изречени от прокурора Василев. А впоследствие от доклад на Българския Хелзинкски комитет става ясно, че обвинението срещу Цонев е повдигнато чак вечерта, часове след като той вече е обявен за обвиняем по телевизията – първо чрез видеото, пуснато на сайта на МВР, и после – с твърдения на длъжностни лица от МВР и прокуратурата на специална пресконференция.
София, 3 февруари 2015 година. Петчленен състав на ВКС потвърждава оправдателните присъди, четени от две съдебни инстанции преди него. И определя цялото разследване като "емблематичен пример на полицейска провокация, инсценирана и проведена с участието на свидетеля Петьо Петров".
