Цветан Василев хвърли в началото на седмицата поредната бомба в публичното пространство, като през своя личен сайт обвини управителя на БНБ Иван Искров, че се превърнал в кукла на конци, дърпани от Главната прокуратура.
"Позицията на БНБ и особено на Иван Искров от самото начало е неадекватна, странно некомпетентна и свидетелства единствено за силни зависимости. В истинска правова държава, вместо да разиграват циркове и театрални импровизации в Извънредната парламентарна комисия, биха потърсили зависимостите на г-н Искров – например от превърналата го в нищожество прокуратура. Дали случайно г-н Искров не е бил принуден да следва определени инструкции, за да не станат обществено достояние замразени разработки, свързани с него и с преводи към банка на остров, чиято централа е в Африка?! Или пък за друга забежка на гуверньора, забелязана от бдителните очи на тези, към които е „пришита“ прокуратурата. В нормална държава това би представлявало интерес за Извънредна парламентарна комисия, така както е представлявало интерес за онези, които контролират действията и фамозните изказвания на гуверньора", твърди бившият председател на надзорния съвет на Корпоративна банка, който е и собственик на мажоритарния й акционер "БРОМАК".
Изявлението на Василев не е изненада. То е развитие на публичните му изяви от последния месец, в които директно заявява, че знае за някои мръсни тайни не само на гуверньора, но и на голяма част от управляващата политическа върхушка. Дали Василев наистина разполага с такива компромати ще стане ясно само ако той премине от намеци към конкретика. Сигурно е обаче, че в случая дим без огън няма.
Основният въпрос обаче остава без отговор. И той е! Била ли е наистина БНБ в състояние съобразно действащото банково право да окаже подкрепа на Корпоративна банка? Цветан Василев, бившите изпълнителни директори на КТБ, а и други, имащи отношение към разигралите се през лятото на 2014-а година събития, твърдят, че БНБ е можела да подкрепи търговската банка. И едно от обвиненията срещу Искров е, че е участвал в заговора срещу КТБ и че
БНБ не е подала ръка на кредитната институция
По-специално Цветан Василев обръща внимание, че КТБ е оцеляла след седемдневни масови тегления и е имала нужда от 500 млн. лв. ликвидна подкрепа, за да удържи натиска. Тази подкрепа обаче й била отказана, за разлика от подкрепата към друга банка, която Василев припомня, че е получила 1.2 млрд. ликвидна помощ. Фактологията е вярна, но трябва да се подчертаят няколко важни детайла.
Въпросната ликвидна помощ бе дадена не от БНБ, а от правителството след двудневни (събота и неделя) разговори в Централната банка и при президента. В тях участваха всички парламентарно представени партии. Освен това същата тази ликвидна подкрепа бе дадена едва след като събралите се по същото време в БНБ мениджъри на търговските банки заявиха готовността си да изкупят облигационната емисия, която държавата пусна, за да набере нужния й ресурс. Тук
важните моменти са два
Първият е, че както става ясно и от разказаната от Василев ситуация, крайното решение дали една банка да бъде подкрепена с държавни пари, или не се взема не от БНБ, а от правителството. С други думи, от политиците. А явно те не са били склонни да спасяват Корпоративна банка. И неслучайно още от самото начало на тази драматична история "БАНКЕРЪ" твърди, че именно политиците са истинските организатори и изпълнители на убийството на КТБ. И тъй като в тях са били и ножът, и хлябът, те не само отказаха да захранят Корпоративна банка, но и буквално й прерязаха гърлото.
Вторият важен момент е, че подкрепената от държавата с 1.2 млрд. лв. банка плащаше всички наредени от клиентите й преводи през работната седмица и затвори врати в петък в края на деня без чакащи плащания. Решението да й бъде оказана подкрепа бе обсъдено и взето през уикенда, без да се стига до затваряне на банката и в първия работен ден на следващата седмица тя да продължи нормалните си операции. И тук ключово значение има отговорът на въпроса
можела ли е КТБ да получи 500 млн. лв.
в четвъртък, или в петък сутринта, за да изкара без проблеми до края на работната седмица. А през уикенда държавата да вземе решение дали да й предостави цялата нужна помощ, така както направи с другата банка. Какви биха могли да бъдат източниците на тези 500 млн. лева. От изявленията на Цветан Василев се създава впечатление, че тези средства е можело да бъдат получени от БНБ. Тя обаче има право да направи това, ако КТБ е разполагала със свободни държавни ценни книжа, с които да обезпечи това финансиране. Само при такива обстоятелства Законът за БНБ позволява на Централната банка да отпуска краткосрочно рефинансиране на кредитни институции. Впрочем при такива условия и ЕЦБ предоставя ликвидност на търговските банки от държавите в еврозоната. Проблемът е, че към този момент Корпоративна банка не е разполагала със свободни ДЦК. Не че не е имала държавни облигации в портфейла си. Имала е, но всички те са били блокирани като обезпечение на бюджетните средства в нея. С други думи, те не са били свободни.
Тук дискусията би могла да приключи, но БНБ е имала и други косвени възможности за предоставяне на ликвидност. Тя например е можела да въздейства на
Фонда за гарантиране на влоговете да даде 500 млн. лв. на КТБ
Това не са празни приказки, защото БНБ има двама свои представители в петчленния управителен съвет на фонда. Третият член е на Асоциацията на банките в България, която като браншова структура на кредитните институции у нас никога няма да тръгне срещу БНБ. Нещо повече. Не е тайна, че от 2000 г. насам волята на БНБ е определяща при формирането на политиката на Фонда за гарантиране на влоговете. Именно нежеланието на БНБ да споделя надзорна информация с друга институция блокира усилията и на двама от предишните председатели на УС на фонда – Бисер Манолов и Росен Николов, да въведат рисковопретегления метод за определяне на вноските на банките. Ако въпросният метод бе станал факт през изминалото десетилетие (периода 2001-2010-а), той можеше да играе ролята на регулатор срещу рязкото покачване на лихвените проценти и лихвения туризъм през последните три-четири години. Но БНБ не позволи. Сега рисковопретеглените вноски ще бъдат въведени заради изискването на Европейската директива, но БНБ пак тегли чергата към себе си, като настоява определянето да стане по специално създадена от нея наредба.
Законът за гарантиране на влоговете и в средата на 2014-а, и сега
позволява на фонда да прави депозити в търговски банки
И нищо не пречеше на управителя на БНБ Иван Искров чрез представителите на Централната банка в УС на фонда да се разпореди в четвъртък (19 юни – ден преди затварянето на КТБ) той да даде на банката 500 млн. лева. Това дори е можело да стане при условието
въпросният депозит да бъде конвертиран в капитал
при условията на разпоредбите на Закона за кредитните институции, което щеше да постави КТБ под контрола на фонда.
Между другото на второто заседание на Временната парламентарна комисия за КТБ Искров спомена, че е предлагал такива варианти за действие на политиците. Но те първо поискали да бъде направена оценка на активите на КТБ. А тя показала проблеми, които не позволявали спасяването на банката със средства на фонда.
И точно тук е грешката на Искров
Той е трябвало да използва всички незабранени от закона средства за спасяването на КТБ, преди да пита политиците за каквото и да е. Само че за това се иска смелост и решителност да поемеш риска. А точно тези качества очевидно не притежава сегашният гуверньор. По този повод в банковите среди говорят, че който е започнал да лази, никога няма да се научи да лети.
