Служителите под прикритие или живите СРС-та, както би могло да се нарече това "спецсредство", вече имат наредба, съобразно която ще действат. Правителството прие в сряда (8 септември) документ, който урежда целите, задачите и организацията на дейността на МВР със служителите под прикритие, реда за тяхното използване и реда, по който ще получават съдействие за организиране на прикритието. Така кабинетът даде зелена светлина на службите в похода им срещу организираната престъпност, която всички управляващи ни уверяват че не диша, а тя е вечно жива и силна.
Създаването на новата наредба е следствие от промяната в нормативната уредба на тази специфична дейност на вътрешното ведомство. Досегашният ред за прикриване на служители на МВР в държавни органи, в организации и в юридически лица е бил утвърден с Постановление №133 на Министерския съвет (от 2003 г.) и е остарял, тъй като законът за МВР вече е променен. През 2008 г. с изменение и допълнение на закона за министерството беше прекратено съществуването на Национална служба "Полиция", чиито звена осъществяваха организацията на дейността на служителите под прикритие. В сегашния проект е предвидено, че това вече ще правят служители на Главна дирекция "Национална полиция", Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" и Главна дирекция "Гранична полиция" на МВР. Това съответства на функционалната им компетентност.
Използването на служители под прикритие е предвидено в текстовете на Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС). В новия чл.2 (1) се посочва, че СРС-тата могат да бъдат технически средства или оперативни способи. Сред тях, наред с наблюдението, подслушването, проследяването, проникването, белязването и проверката на кореспонденцията и на компютризираната информация, контролираната доставка и доверителната сделка, на последно място е и разследването чрез служител под прикритие.
Според ЗСРС служителят под прикритие може да извършва фиктивни продажби и сделки, за да спечели доверието на клиента (доверителна сделка). Той има право да установява и да поддържа контакти с контролирано от него лице от престъпния свят, чрез което може да разкрие или да получи информация за тежко умишлено престъпление или за организацията на престъпната дейност.
Живото СРС, подобно на техническите и оперативни средства, се използва само за предотвратяване и разкриване на тежки престъпления, уточняват текстовете на ЗСРС. Изрично в закона е посочено, че употребата им се налага, когато "необходимите данни не могат да бъдат събрани по друг начин или събирането им е свързано с изключителни трудности". Агентите ще проникват в обкръжението на лица, представляващи интерес за службите, като ги наблюдават и събират данни за замисляни, подготвяни или вече извършени тежки умишлени престъпления. За тази цел те ще имат право на документи за фалшива самоличност, ще могат да създават фирми или нестопански организации, за да вършат тайната си работа.
Според наредбата всички държавни институции трябва да оказват съдействие на МВР и да съдействат при издаването на документите, изграждащи фалшивата самоличност на агента. Данните за нея ще се въвеждат във всички държавни информационни системи, но само за "времето на съществуване на прикритието". След приключването на задачата фалшивите документи на агента ще бъдат унищожавани, като единствената следа за тях остава в служебния регистър на МВР за служители под прикритие.
Според доклад на Бюрото за контрол на СРС през 2014 г. оперативният способ "служител под прикритие" е бил използван 20 пъти. Това показва, че "дишащото" СРС не се практикува и останалите спецсредства са по-предпочитани от службите. Няма данни колко са били използвани през 2013 г., но вероятно и те се броят на пръстите на едната ръка. Не е тайна, че сливането на ГДБОП – звеното на МВР, което използваше прикритието, с ДАНС, доведе до вакуум в разследванията на организираната престъпност за повече от година. Ако се сравнят данните за прилагането на този тип СРС с предишни години, дори може да се направи извод, че тайната цел на това сливане всъщност е било изваждането на легендираните вече служители под прикритие от разследванията им. През 2009 г. например са проведени 32 операции със служител под прикритие, през 2010 г. те са били 36, а през 2011 г. вече набъбват на петдесет и осем. Очевидна е тенденцията да се разширява прилагането на този оперативен способ, но бе пресечена като с нож от т.нар. модел "Бисеров-Йовчев". А данните сочат, че когато е прилаган по-често, качеството на разследването се е повишило.
Ефикасността на работата им в много голяма степен зависи от това, как те са представени в средата, където ще изпълняват задачите си. Това започва със създаването на фалшива самоличност (т.нар. легенда), за което се грижат специални звена в службите. Както сочи световната практика, тези звена имат неограничени правомощия и могат да проникват в информационните масиви на службите за ГРАО, на социалното, здравното и пенсионното осигуряване, в данъчна администрация, военни министерства, полиция, затворите и т.н.
В крайна сметка очевидно е, че организацията на дейността на служителя под прикритие е доста сложна и скъпа. А се смята, че далеч по-евтино би могло да излезе вместо да се ползват агенти под прикритие, да се разшири мрежата от секретни сътрудници. За набирането им имат грижата т.нар оперативни работници в МВР и би трябвало те да са поне 15 000 в момента. Ако всеки оперативен работник държи юздите на четири-пет секретни сътрудници, се получава една армия в сянка, за която черпенето на информация от мафията няма да бъде проблем. Факт е обаче, че сътрудниците не са на почит, макар да са изпитано средство за придобиване на информация. Дори и бившият вътрешен министър Цветлин Йовчев, при когото МВР и ДАНС бяха зашеметени от безсмислени реформи, призна през лятото на 2013 г., че състоянието в това отношение е тежко. Тогава той посочи, че по това време към всеки оперативен работник в МВР е имало регистрирани "по малко от 1.5 сътрудници".
Реформите в МВР продължават, съставът на ведомството навярно вече е изнурен от тях и не му е до вербуване на сътрудници от средите на мафията. Освен това министерството страда от задълбочаваща се мизерия. В такава ситуация най-евтино му излиза подслушването, което и прави. Остава крехка надеждица, че все пак някога новата наредба ще даде най-сетне криле и на спецполицаите. Дотогава обаче и тя е под прикритие…
