Очакванията за нови икономически стимули в Европа подкрепиха дълговия и капиталовия пазар в еврозоната. През седмицата немският индекс DAX успя да навакса изоставане от над 500 пункта, докосвайки за кратко психологическото ниво от 10 000 пункта.
Статистиката в Германия показа, че през август износът се е свил с 5.2 процента. Това е най-големият спад от 2009 г. насам, когато беше пикът на рецесията, и показва, че най-голямата икономика в Европа е уязвима на рисковете от забавяне на световната търговия. Китай и редица развиващи се пазари са сред основните дестинации за износ на Германия и по-слабият икономически растеж, в комбинация със спада на производствените поръчки извън Еврозоната, вещае влошаване на икономическия растеж. По всяка вероятност прогнозата за 2015 г. на БВП в Германия ще бъде редуцирана под 2.00%, а фокусът за двигателя на Европа ще бъде изместен към вътрешното потребление и към по-големи разходи. Проблемите с износа в най-голямата европейска икономика бяха посрещнати с оптимизъм от биковете на дълговия пазар, тъй като това подсили спекулациите, че ЕЦБ ще разшири мерките за стимулиране на растежа в еврозоната. Тези мерки обикновено са в подкрепа на книжата с фиксиран доход, тъй като са насочени именно към покупката им и към наливане на ликвидност. В момента ЕЦБ прилага програмата за изкупуване на активи на стойност 1.1 млрд. евро, която всъщност функционира от седем месеца. Въпреки това инфлацията в региона остава далеч от целевите 2.00 процента.
На фона на подновените очаквания за нови стимули десетгодишните немски книжа поскъпнаха и се търгуваха при доходност от 0.57% в края на седмицата, докато няколко дни преди това достигнаха 0.63 процента. Облигациите с падеж след пет години продължиха да се търгуват на отрицателна територия при нива около -0.02 процента. А тези от облигациите с двегодишен матуритет можеше да бъдат купени при доходност от -0.26 процента. В периферията на Еврозоната книжата останаха почти без промяна спрямо нивата, отчетени седмица по-рано. Облигациите на Италия с падеж след десет години се търгуваха при доходност от 1.67%, а тези на Испания съответно при нива около 1.81 процента.
В четвъртък централната банка на Англия остави без промяна основната лихва на 0.5%, която не е променяна от март 2009 г. насам. Решението бе напълно очаквано и прогнозирано от пазара, но освен него представителите на банката коментираха, че британската икономика успява да удържи на международния натиск, а ниската инфлация им позволява да продължат с поддържането на рекордно ниската основна лихва от 0.5 процента. Десетгодишните облигации на Обединеното кралство поевтиняха през седмицата, достигайки 1.81% доходност, но самото решение на съвета по парична политика нямаше отношение към цената на книжата.
Отвъд Океана фондовият пазар трайно се оцвети в зелено и индексът S&P 500 поскъпна с над 3.6% за последната една седмица, достигайки 1990 пункта в четвъртък. Шансовете да видим вдигане на целевата лихва в САЩ до края на 2015 г. се сгромолясаха до 39% спрямо 77%, измерени през август. Това е една от причините за подновения апетит към по-рискови активи и поскъпването на държавните ценни книжа. Двегодишните трежърита, които са най-чувствителни към паричната политика, бяха обект на засилено търсене през втората половина на месец септември и доходността по тях се понижи от 0.80 до 0.58 процента. През изминалата седмица това поскъпване частично бе коригирано и краткосрочните книжа се търгуваха при нива около 0.63 процента. Доходността по десетгодишните трежърита също леко се повиши до 2.07 процента.
Николай Ваньов, CFA
Експерт в отдел „FI и деривати“, Инвестбанк АД
Коментарът не представлява препоръка за покупка или продажба на ценни книжа
