Процедурата за продажба на ТБ "Виктория" (която е 100% собственост на обявената в несъстоятелност Корпоративна банка), за която преди две седмици в. "БАНКЕРЪ" пръв съобщи, вече е факт. На 8 декември Фондът за гарантиране на влоговете пусна официално съобщение, че е дал разрешение на синдика на Корпоративна банка да предприеме съответните стъпки и да търси инвеститори, готови да закупят както самата ТБ "Виктория", така и на всички вземания на КТБ от нея. Разрешението е дадено на основание чл.87, ал.7, т.1 от Закона за банковата несъстоятелност. Всички тези подробности са важни, защото те разкриват причините, поради които се пристъпва към въпросната процедура точно сега.
Сигурно ще се намерят хора, които ще коментират, че тази продажба е в реда на нещата, тъй като е естествена част от попълването на масата на несъстоятелностт и събирането на пари, с които синдиците на Корпоративна банка да започнат да плащат на кредиторите й. Само че осребряването на имуществото според Закона за банковата несъстоятелност може да започне едва след като синдиците изготвят специален план за това. Той трябва да бъде одобрен от управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете. Да уточним, че става дума за осребряване на имуществото, което включва продажбата на активи, а не за събиране на вземанията – то се извършва по отделен ред.
Истината е, че план за осребряване на имуществото все още не е одобрен. Именно по тази причина в съобщението на Фонда за гарантиране на влоговете изрично се подчертава, че разрешението за продажба на ТБ "Виктория" е дадено на основание на чл.87, ал.7, т.1 от Закона за гарантиране на влоговете. В него се казва: "Синдикът след получаване на разрешение от фонда може да продаде, преди да е одобрена програмата за осребряване, бързо развалящи се вещи от масата на несъстоятелността или вещи и права от масата на несъстоятелността с бързо намаляваща стойност". Очевидно ТБ "Виктория" трудно ще попадне в хипотезата за "бързо развалящи се вещи". Тогава какъв е случаят?
Става въпрос за изключително деликатна ситуация, породена от правилата на Регламент 575 на Европейския съюз за оценка на риска и на капиталовата адекватност, които са задължителни за банковите сектори във всички държави от ЕС, в това число и за България. Националните законодателства не могат да коригират изискванията в него. А едно от тях е собственият капитал на банките да не пада под минимално изискуемия, с който може да бъде учредена една кредитна институция – 10 млн. лева. Стигне ли се до такава ситуация, банката дори и да е платежоспособна, трябва да мине в доброволна ликвидация. Тази процедура може и да не доведе до несъстоятелност, ако кредитната институция разполага с достатъчно средства, за да удовлетвори всичките си кредитори, но задължително води до отнемане на банковия лиценз. Подложена на такава процедура, банката се превръща в обикновено инвестиционно дружество, във фирма за кредити или за издаване на кредитни карти. Или в нещо друго, но престава да бъде банка, губи правото да привлича депозити от граждани и фирми, което е същността на банковия лиценз. Точно от това е застрашена иначе напълно ликвидната ТБ "Виктория", защото собственият й капитал към края на септември 2015, както може да се види от официалните отчети на БНБ, е 12.83 млн. лева. Освен това заради недобрата пазарна конюнктура и слабото търсене на кредити ТБ "Виктория" продължава да отчита загуби, които на свой ред подяждат собствения й капитал. Всичко това я поставя много близо до ситуацията, която изисква прилагане на рестрикциите на Регламент 575. Независимо че, както подчертахме, е напълно ликвидна. А основният актив на ТБ "Виктория", която е малка банка, е нейният лиценз. Така че, за да получат синдиците на Корпоративна банка някакви пари за ТБ "Виктория", те трябва бързо да я продадат, преди европейските правила да са й отнели правото да бъде банка.
Продажбата е доста голямо предизвикателство при стагниран финансов пазар, при липсата на значим пазарен дял и при слабата инвестиционна активност в момента. Не трябва да се забравя и строгата политика на БНБ при допускането на нови инвеститори на българския банков пазар, особено ако не могат да разчитат на силна директна рефинансираща подкрепа от централните банки на собствените си държави. Тази взискателност по принцип е обоснована. Защото при един евентуален проблем у нас тези инвеститори трудно могат да добавят ликвидност в банката си и тя се превръща в проблем за БНБ. Но пък въпросното ограничение при допускането на инвеститори в банковия ни сектор силно ще ограничи броя на възможните купувачи за ТБ "Виктория". Поради всички тези причини към продажбата на тази малка банка трябва да се подходи с професионално разбиране, а не с обичайните политически лозунги и спекулации.
