Г-жо Крумова, каква я забъркаха законотворците с тази ни риба, ни рак електронна "Гражданска отговорност“?
– Още в Търговския закон при приемането на текстовете за застрахователния договор през 1996 г. беше въведено изискването за писмена форма като форма за действителност на договора. Това ограничение, че договорът за застраховка е формален, остана през годините и не беше променено в стария Кодекс за застраховането, но то остана и при новия кодекс. Разбира се, това е чисто юридически нюанс, но е изключително важен за цялостното развитие на дигиталните технологии в бранша.
Но в новия Кодекс за застраховането има разлика?
– Да, в него е записано, че може да бъде съставен и под формата на електронен документ по смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис. Когато е съставен електронен документ, писмената форма се счита спазена, но формалният характер на договора остава.
Каква е злината накратко?
– Освен писмената форма елемент от задължителното съдържание на договора са подписите на страните, т.е. застрахователният документ трябва да съдържа минимум два подписа. По принцип подписът не е форма, а волеизявление, но в нашето застрахователно законодателство той е въведен като задължителен елемент на договора.
Откъде идва това нещо?
– Чували ли сте думата "подписвачи"? Това е синоним на застрахователи – още от зората на застраховането, от Lloyds. Ако се върнем на стария Закон за задълженията и договорите от 1951 г., там се изискваше само подписът на застрахователя. Това е традицията на подписване – само от застрахователя. Но у нас някой реши, че трябва да има и подпис на застрахования…
Това е българският принос в застрахователната дейност, така ли?
– Да, подобно регулиране няма в нито една европейска държава. Договорът е консенсуален, т.е. писмената форма не се отразява на валидността на договора. Обикновено писменият документ се изпраща на застрахования след сключването на договора. За да може да се насърчи онлайн застраховането, нормите трябваше да се променят така, че писмената форма да е форма за доказване, а не форма за действителност и да се извади вторият подпис от съдържанието на договора. Този въпрос обаче изобщо не е бил обсъждан.
И какво става сега? Хвалбите, че макар и не в чист вид, онлайн застраховането вече е разрешено, май са напразни?
– Да, нищо не се е променило, освен една специална разпоредба за"Гражданската отговорност", където вторият подпис е заменен от плащането. Практически у нас онлайн застраховката е само една обикновена заявка, подадена по електронен път за сключване на договор. След това застрахователят трябва да изпрати самата полица на адреса, застрахованият да я подпише и да върне един екземпляр. По "Гражданска отговорност" не е необходимо да я подписва, но пък трябва да получи документа на хартия, както и стикер, картонче и задължително сертификат "Зелена карта". Това няма общо с истинското онлайн застраховане.
Какво представлява е-застраховката в чист вид?
– Все пак ние сме в дигитална епоха и не бива да забравяме това. В интернет намерих рекламен клип на индийска застрахователна компания на тема как да си направиш е-полица с помощта единствено на мобилния телефон. Първо, клиентът получава едно предложение за подновяване на полицата. На него има QR код. Клиентът го сканира и веднага излиза менюто за сключване на полица и данните на автомобила му. Човекът си въвежда адреса и телефона, исканото покритие, начина на плащане – кредитна карта естествено. Най-интересното е накрая – той получава посланието: "Вие вече имате полица". Ако желаете да получите документ на хартия – моля натиснете този бутон. Само ако желае. Бързо и лесно гражданинът е влязъл в електронната система и си има вече примерно "Гражданска отговорност". Това е цялата философия. Няма размяна на хартия и размотаване с дни. Всичко трае минути.
Ако бяхме махнали задължителната писмена форма, имаме ли всички други условия за такъв тип е-полица за „Гражданска отговорност“ например?
– Да, полицата реално и сега се пише в електронната система на Гаранционния фонд. Ние не можем да издадем полица извън тази електронна система. Така че към момента на сключването тя вече е факт, който може да се провери на сайта на фонда от всеки и по всяко време.
Какво подозирате, защо така в интерес на някого и за сметка на клиентите се направиха промените?
– Не бих желала да коментирам. По много от спорните въпроси дори не видях да има дискусия. Не само текстовете относно застраховката "Гражданска отговорност", но и цялата част за застрахователния договор не беше задълбочено обсъдена. Светът върви към дигитализация и е крайно време да има двупосочна електронна връзка между Гаранционния фонд и КАТ. Има държави, където както застраховките, така и винетките са електронни. Регистрационният номер се чете автоматично от камерите и така се осъществява ефективен контрол.
Първият проблем, който се появи веднага след влизането в сила на кодекса, е изискването на Националното бюро „Зелена карта“ към всяка една полица да се издава сертификат „Зелена карта“. Издаваните досега сертификати „Зелена карта“ бяха между 15 и 30% спрямо всичките застраховки „Гражданска отговорност“. Сега заедно с хартиената полица ще издаваме сертификат, т.е. освен огромните административни разходи това още повече ни отдалечава от дигиталните технологии. Казах „изискване“, защото текстът на кодекса според мен не налага това тълкуване.
Да се придържаме към текста на кодекса…
– Да, там се казва, че сертификатът „Зелена карта“ се издава заедно със застраховката "Гражданска отговорност", т.е. че не може да се издава сертификат, ако не е сключена застраховката. Същевременно сертификатът се издава само за периода, за който е платена полицата, т.е. ако премията е разсрочена, ще издадем четири сертификата и това е доказателство, че „заедно“ не означава „едновременно“.
След като получихме указанията на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ), че към всяка застраховка трябва да се издава "Зелена карта", възникнаха най-различни въпроси. В резултат получихме втори указания, че трамваите и тролеите нямат нужда от „Зелена карта“.
Това е пълна смехория.
– Разбира се, че има превозни средства, за които издаването на сертификат е излишно, и това не са само трамваите и тролеите. Същото се отнася и до автобусите на градския транспорт. Такива са например различните селскостопански машини, вътрешнозаводски транспорт, валяци, багери, фадроми, комбайни, кранове и пр., за които ще се изисква задължително да издаваме „Зелена карта“.
Това е нелепо.
– Твърдението на бюрото е, че необходимостта от сертификат не произтича от вероятността дадено превозно средство да напусне територията на България, а от разширяването на териториалния обхват на застраховката и изискването за единна премия за всички държави членки на Съвета на бюрата. Бяхме уведомени, че това е решение по целесъобразност за българския застрахователен пазар и няма отношение към ползването на МПС извън България. Това, което ни безпокои, е увеличаването на административните разходи и усложняването на процедурите по издаването на застраховки. В края на краищата, цената се плаща от клиентите. Всички говорим, че цената на риска се увеличава, а при ниските нива на доходи на населението и високата конкуренция на пазара постигането на реалните ценови нива, близки до средноевропейските, е много трудно.
Как е по света?
– В повечето страни сертификат се издава само на тези, които желаят да пътуват зад граница, и за това се взема административна такса. Вярно е също, че в някои европейски държави сертификатът „Зелена карта“ е единственият документ, който се издава по застраховка "Гражданска отговорност". Но ако се върнем на началото на разговора, в тези държави договорът не е формален, онлайн застраховането е широко приложимо и тази практика е обоснована. Дигиталните технологии вече не са в бъдещето, а са реалност в застраховането в целия свят. Искрено се надявам, че предстои сериозна и професионална дискусия по тези въпроси.
Цветанка Крумова е родена на 14 септември в Будапеща, Унгария. Завършва „Право” в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и „Международни икономически отношения и външноикономическа дейност” в УНСС, специализирайки в областта на правните проблеми на застраховането. Утвърден експерт в областта на правото и финансите с множество квалификационни курсове в страната и чужбина. От 2005 г. е изпълнителен директор на ЗАД „Армеец” АД и член на управителния съвет на дружеството.
