За поредна година Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол ще направи опит да продаде приоритетно "БДЖ – Товарни превози". Това е записано и в плановете й за 2016-а.
Подочува се оттук- оттам , че подготовката за "сделката на годината" върви с пълна сила и до дни ще сложат предприятието на тезгяха – за трети път. Чака се само да приключи работата по изготвянето на анализа на правното състояние на дружеството, информационния меморандум и на приватизационна оценка на 100% от дяловото участие на "Холдинг БДЖ" в капитала на "БДЖ – Товарни превози". Твърди се, че цената при продажбата ще е по-ниска от тази при втория опит (2013 г.), когато се искаха поне 100 млн. лева. Сега се "спрягат" 80-90 млн. лева. Случващото се е тревожно – на първия търг минималната посочена сума беше 100 млн. евро, а с парите от продажбата собственикът – "Холдинг БДЖ", се надява да погаси частично свои дългове и банкови кредити и да подобри до известна степен силно разклатеното си финансово състояние.
Неуспешните опити за приватизация досега са следствие от липсата на инвеститорски интерес и от синдикален и политически натиск. На 20 юни 2013-а приватизационната агенция отмени на един етап публично оповестения конкурс за продажбата на 2 325 087 дяла от капитала на жп превозвача. Прекратяването му стана след получено писмо от мажоритарния акционер, с което той уведомява ведомството, че не може да се посочи кога точно ще бъде вдигнат запорът върху дяловете на дружеството А също, че решението е съгласувано с Министерството на транспорта.
Първата приватизационна процедура пък беше спряна през юли 2012-а, след като се разбра, че в надпреварата е останал един-единствен кандидат – регистрираната в началото на същия месец (на 3 юли) офшорка "Дует реълуей България". Тя е дъщерна на друга офшорна фирма – кипърската “Дует Реълуейс Лимитед”, зад която според някои приказки стоял британският инвестиционен фонд Duet Grоup. Мотивите за спирането бяха липсата на сериозен инвеститорски интерес още в началния етап на търга и невъзможността да се осъществи конкурентна надпревара.
Остава усещането, че Агенцията за приватизация като че ли вече губят увереност, че ще успее да направи нещо с компаниите, които има за продажба. За пореден път при представянето на годишния й план нейните експерти излязоха с уговорката, че сделките и приходите ще зависят от трудната икономическа и финансова среда у нас. Проблем пред продажбите била и понижената инвестиционна активност. Всъщност какво да се очаква за едно такова дружество като "БДЖ – Товарни превози", което от години се клатушка между държавната и частната собственост? А да не забравяме и нароилите се вече конкуренти, които малко по малко изземват от пазарния дял на превозвача.
Както можеше да се очаква, цялата работа пак няма да мине без синдикатите. Те дори вече са внесли своите предложения в агенцията. Исканията им са да се запази бройката от 3200 души, които днес работят в компанията и в рамките на три години сумата във фонд "Работна заплата" да не се пипа. Поставени са изисквания и за размера на инвестиции в този срок, както и за запазване на предмета на дейност през следващите десет години. Очевидно е, че при това положение трудно някой би се "вързал".
От бавенето на продажбата пострада преди всичко "БДЖ – Товарни превози". Никой не сключва дългосрочни договори с нея и тя губи много товари и приходи. Иначе още преди да е обявен сегашният търг, от транспортното министерство обявиха, че имат и "План Б". И ако не се появи купувач, ще започне преструктурирането на дружеството, което означава съкращение на персонал и разпродажба на активи. Все пак дори и този вариант е за предпочитане пред ликвидацията.
Опасенията са, че и при "БДЖ – Товарни превози" може да повтори историята с "Булгартабак холдинг" – само един кандидат-купувач и предложена цена, колкото е приватизационната оценка.
Мнението на Националното сдружение на българските спедитори е, че докато не се осигури един истински свободен пазар на железопътни товарни превози в страната, приватизацията на държавния жп превозвач ще е прибързана. Макар и делът му да намалява, той все още е с монополно положение в национален мащаб. И раздържавяването единствено ще смени държавния монопол с частен, както се случи в някои други браншове.
