Когато оповести в края на април 2016 г. указанията си за провеждане на стрес-тест на банките, БНБ представи и подробно описание на базисния и на утежнения макроикономически сценарий, върху който ще се основава предстоящият стрес-тест. Базисният сценарий представлява актуалната макроикономическа прогноза на БНБ от средата на март 2016 година.
Интерес представлява утежненият сценарий – той е хипотетична, но правдоподобна прогноза за динамиката на четири основни макроикономически показателя – брутен вътрешен продукт, инфлация, равнище на безработица и цени на жилища, и то при допускането за едновременна проява на външни и вътрешни негативни шокове.
Изготвянето на утежнения сценарий на БНБ е преминало през три етапа.
Първо са били идентифицирани онези икономически показатели, които влияят върху четирите основни макроикономически показатели, които могат да бъдат подложени на негативен шок и за които има прогноза за периода 2016-2018 година.
Както се посочва в документа на БНБ, тези показатели са десет:
– обем на световната търговия (верижен растеж);
– частно потребление;
– брутно образуване на основен капитал в реално изражение за ЕС (верижен растеж);
– цена на петрола тип "Брент";
– индекс на международните цени на храните (верижен растеж);
– тримесечен ЮРИБОР;
– частно потребление;
– брутно образуване на основен капитал в реално изражение за българската икономика (верижен растеж);
– цени на жилищните имоти (верижен растеж);
– лихвени проценти по новоотпуснати кредити за нефинансовите предприятия в България.
На втория етап за всеки един от тези показатели е бил определен размерът на отрицателния шок.
Силата на шока е определена на две стандартни отклонения, изчислени на база на историческия ред за 2000-2005 г. на съответния показател. За тримесечен ЮРИБОР е използван размер на шока, приложен при Общоевропейски стрес-тест от Европейския банков орган (ЕБО) през 2016 година.
На третия етап, чрез специализиран модел, е било оценено как едновременното реализиране на негативните шокове върху десетте променливи се отразява върху основните четири макроикономически показатели: БВП, инфлация, равнище на безработица и цени на жилища. С този етап е приключило формирането на утежнения сценарий.
Според представената от БНБ информация в утежнения сценарий реалният БВП се свива с -2.2% през 2016 г. и -3.2% през 2017 г., и слабо нараства през 2018 г. – с 1.8% (вж. таблицата). Тези данни показват, че общо с натрупване за трите години реалният БВП според утежнения сценарий би бил по-нисък с -3.6% спрямо нивото от 2015 година. За сравнение, общо с натрупване за трите години в периода 2009-2011 г. БВП на страната отбеляза понижение от -2.6% в реално изражение, което е показателно за консервативния, но правдоподобен подход на БНБ при формирането на утежнения сценарий.
Заложените външни и вътрешни негативни шокове водят до отрицателна средногодишна инфлация по хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) при утежнения сценарий от -2.6% през 2016 година. През 2017 г. отрицателната инфлация се свива до -0.9% на средногодишна база и едва през 2018 г. става положителна (0.5%). Предлаганият от БНБ утежнен сценарий отчита текущия период на понижение на потребителските цени в икономиката. В сравнение с базисния сценарий периодът, в който инфлацията ще е отрицателна, е удължен с една година.
За цените на жилищните имоти утежненият сценарий на БНБ предвижда спад от -9.3% през 2016 г., допълнително понижение с -0.5% през 2017 г. и нисък положителен растеж от 0.3% през 2018 година. Динамиката на цените на жилищата при този сценарий отразява извлечения на база на историческите данни директен шок, който е приложен върху тях. Взето е предвид и косвеното влияние на шоковете, приложени към останалите показатели. За сравнение – в края на 2015 г. индексът на цените на жилищата е с 33.6% по-нисък спрямо най-високата им стойност, достигната през третото тримесечие на 2008 година. Но оценката сега е, че жилищата вече преминават низходящия ценови цикъл и навлизат във възходящ, поради което няма условия през следващите три години да се повтори такъв значителен спад в цените.
Равнището на безработица, заложено в утежнения сценарий, е по-високо от това в базисния сценарий през всяка от трите години. През 2018 г. отклонението от базисния сценарий достига 2.6 процентни пункта и тогава безработицата възлиза на 9.6% средногодишно. Описаната динамика на равнището на безработица не се различава съществено от наблюдаваната в годините след началото на глобалната криза, когато пазарът на труда реагира с известно закъснение на влошаването на икономическата ситуация в страната.
