Правителството уж взе решение за промени в нормативната база, засягащи гъстотата на клоновете на Български пощи, предоставящи универсална пощенска услуга. Намерението бе да се закрият тези в по-малките селища, но само няколко часа по-късно, под заплахата на надигащата се вълна от недоволство, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски обърна положението на 180 градуса.
На практика в решението на кабинета е записано, че пощенски служби ще има само в населените места с над 800 жители. Ако в съответното село или махала живеят по-малко хора, ще се осигуряват други форми на обслужване, гарантиращи извършването на универсалната пощенска услуга. Целта на промените бе пощенските клонове да съответстват по брой и гъстота на нуждите на потребителите. Само че сега, по думите на министър Московски, не се предвижда закриване на станции. Трябваше във връзка със закона миналата година в шестмесечен срок Комисията за регулиране на съобщенията да внесе промените. Забавиха се, така че няма нищо изненадващо. Методиката, която предлагат, няма да доведе до закриване на станциите. И в момента съществуващата наредба не задължава пощите да поддържат пощенски станции в населени места под 800 души, но те го правят заради социалната функция, отбеляза той.
Необходимостта от подобна оптимизация обаче е повече от належаща. Оперативната загуба на Български пощи за миналата година е около 10 млн. лв., и то при положение, че работи на пазар, който всяка година расте с двуцифрен процент, а частните играчи на него отчитат добри печалби.
Обяснението на управниците за тези лоши резултати е, че от началото на 2011-а падна монополът на държавната компания върху т. нар. резервирания сектор (най-леките писма до 50 грама). По този начин фирми като Т-пост, МиБМ експрес и Еконт експрес вече се състезават наравно с нея за кореспонденцията на държавните институции, общините и други. Но да се прехвърля цялата вина върху либерализацията на пазара, меко казано, несериозно. От една страна, частниците тепърва се доказват пред клиентите и съответно няма как веднага да са спечелили позиции. Освен това повечето учреждения и кметства, а и отделни организации имаха дългосрочни договори с държавните пощи за разнасянето на писмата, което предполага, че същинският ефект от премахването на ограничението ще се усети най-рано тази година.
Вярно, е че заради навлизането на новите играчи в сектора пощите вече не обслужват Националната агенция за приходите и Националния осигурителен институт, но е добре да се знае и каква е причината, за да се стигне дотам. Колкото и парадоксално да звучи, в уж свободния сектор, където фирмите сами определят цените на услугите си, държавното предприятие продължава да работи с регулирани тарифи и възможността му да се конкурира с останалите оператори е сведена до минимум. Така отново стигаме до въпроса за политическата воля и управленските решения, които в конкретния случай напълно отсъстват.
Има и друго – според анализите на Комисията за регулиране на съобщенията в почти всички случаи т. нар. универсални пощенски услуги на територията на страната (в които освен писмата до 50 г, влизат пратките до 2 кг и колетите до 20 кг) се предоставят на загуба, която обикновено се компенсира с постъпленията от международните услуги. С други думи, това, че Български пощи губи позициите си в този сегмент, в крайна сметка може да окаже положителен ефект върху финансовото състояние на фирмата.
Далеч по-важно е обаче какво се случва в сегмента на неуниверсалните пощенски услуги, към които спадат куриерските пратки, хибридната поща (приемане на съобщения, подадени във физическа или електронна форма от подателя и доставяне им като пощенски пратки) и паричните преводи. Именно при тях се въртят големите пари и печалбите са повече от сигурни. Само че конкуренцията е натикала държавното предприятие в ъгъла, оставяйки му под 5% от пазара. На практика, въпреки че разполага с най-добрата клонова мрежа и има огромен брой служители (над 11 хиляди души), Български пощи остава извън голямата игра поради невъзможността да предостави бързи и качествени услуги на потребителите.
Странно или не, вместо да помислят как да оправят нещата и да изкарат дружеството на печалба, управляващите се готвят да му дадат държавна помощ, с която да се покрият загубите. Безспорно пощите имат право на такова подпомагане, тъй като предоставят социална услуга, но първо трябва да докажат необходимостта от него. Досега обаче Комисията за регулиране на съобщенията е отхвърляла претенциите им, тъй като компанията работи със стара и неточна методология. Те нямаха методология, по която да си аргументират необходимостта от държавна помощ, предоставяйки услуги в райони, където частен оператор никога няма да отиде. Тоест пощите изпълняват социалната си функция, но не са имали методология да кандидатстват за държавна помощ, която им е позволена, изтъкна Ивайло Московски. А за подпомагането им ще е необходимо и разрешение от Европейската комисия.
Реално погледнато, подобни мерки са като кърпенето на дупките по улиците, вместо цялостното им асфалтиране. Виждаме какво е положението в БДЖ след дългогодишното получаване на такива субсидии и няма причини да смятаме, че при Български пощи нещо ще е по-различно. Истината е, че държавният мастодонт се нуждае от сериозно технологично и структурно обновление, без което и приватизацията, за която се говореше неотдавна, няма да може да го спаси. Не че нямаше намерения за изчистването на огромния брой неоперативни активи, за освобождаването на ненужния сграден фонд, за съкращаване на персонала и т.н., но досега волята на висшите чиновници все се пречупваше преди решителния момент.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
Клоновата мрежа
В края на 2010-а броят на пощенските станции у нас остава същият като през 2009-а – 2979. От тях 635 се намират в градовете и 2344 – в селата. От клоновете в селата 189 са в селища с население под 150 жители, а 1241 – в населени места с под 800 жители.
Освен чрез пощенски станции пощенски услуги се предоставят чрез 118 пощенски агентства и 2400 междуселищни пощальони.
nbsp;
Цените
България е с най-високи цени на пощенските услуги в Европа спрямо относителната покупателна способност на населението, показва неотдавнашно проучване на Би Би Си. Изпращането на писмо у нас струва 0.85 лв, но за повечето българи това е много, ако се сравни с цените на другите европейски държави. След нас се нареждат Словакия, Латвия, Полша, Норвегия, Дания и Великобритания. По същия показател сме на трето място в света, като пред нас са само Ямайка и Перу.
Проучването на английската медия обхваща 65 страни.
