Конституционният съд (КС) единодушно отхвърли искането на омбудсмана Константин Пенчев за установяване на противоконституционност на чл. 11, ал. 5 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) – или за лихвите върху срочните депозити, изтеглени авансово преди 1 януари т.г.
Промяната в закона, с която за първи път у нас се въведе облагане на доходите на физически лица от лихви по банкови сметки, влезе в сила от 1 януари т.г., като с оспорената разпоредба се предивиди, че, когато лихвите по депозити са изтеглени авансово, за дата на придобиване на дохода се счита датата на падежа на депозита или на датата на предсрочното му прекратяване. Според омбудсмана на практика с този текст се въвежда данъчно задължение за гражданите по отношение на доход, придобит преди влизането на данъчния закон в сила – когато става въпрос за изплатена лихва преди 1 януари т.г. Гражданите трябва да знаят предварително, преди настъпването на финансовата година, данъците и техния размер, които те ще плащат, пише омбудсманът, позовавайки се на предишни решения на КС.
Според КС обаче промените в закона, включително частта, с която се въвежда новият данък, влизат в сила от 1 януари 2013 г., когато започва следващата данъчна година, независимо от факта, че законът за изменение и допълнение е приет през предходната данъчна година. Следователно обратно действие на атакуваните правни норми към момента на влизане в сила на задължението за заплащане на данъка не е налице, смята КС.
По принцип датата на придобиване на дохода от лихви е правнорелевантния факт за неговото облагане, тъй като едва в този момент ще бъде налице облагаемата основа, се сочи в решението. Придобиването на дохода, когато е договорено авансовото изплащане на лихвата, е изключение от типичните случаи, предмет на уредбата по чл. 11, ал. 1 ЗДДФЛ. Отчитайки различията в следваните от търговските банки политики, съдържащи тази клауза, и неопределеността във времето по отношение окончателния размер на лихвата на датата на падежа, законодателят е въвел единен критерий относно момента на придобиване на дохода при авансово изплатената лихва. Правилото е, че доходът се смята за придобит не на датата на фактическото плащане или заверяване на сметката, а към момента на начисляване на лихвата, действие, което се извършва на датата на падежа на депозита или на датата на предсрочното му прекратяване. Използваната с разпоредбата на чл. 11, ал. 5 ЗДДФЛ законодателна техника за приравняване на правните последици на авансовото плащане на лихвата с типичния случай на договори, при които отсъства такава клауза, не налага извод за противоконституционност на разпоредбата. Това е така, защото по този начин се въвежда единно правило за определяне на брутния размер на лихвата, предмет на данъчно облагане, а именно датата на падежа на депозита както при авансовото плащане, така и в случаите, когато такова не е договорено и плащането се извършва на датата на падежа. Гарантиране на правото на данъчните субекти на еднакво третиране при изпълнението на данъчното задължение се постига именно с разпоредбата на чл. 11, ал. 5 ЗДДФЛ – лихвата да се начислява на датата на падежа на депозита или на предсрочното му прекратяване. В тази връзка следва да се отбележи, че авансово платената лихва все още не представлява годна за облагане данъчна основа, тъй като окончателният размер на получения доход ще стане известен едва към момента на изтичане срока на депозита или на предсрочното му прекратяване, пише в решението.
Докладчик по делото е Гроздан Илиев, това е първото негово решение като конституционен съдия.
