Мнозинството в Народното събрание твърдо държи да излъска позавехналия си социален имидж и затова реши да бъде най-щедро към пенсионерите и българите с най-ниски доходи. Държавният бюджет със замах бе превърнат в нещо като социална касичка, но дано тези, които ще бъркат в нея, наистина да знаят какво правят и защо го правят. Лошото е, че и това правителство засега не дава вид, че има визия как да се справи с многострадалната и болна социална политика. С кърпеж, запушване на дупки и облагодетелстване на едни за сметка на здравото товарене на други явно няма да стане. Трябва и акъл, както се казваше в една телевизионна реклама.
Като цяло през 2014-а общите разходи в социалния сектор ще ударят рекордните 11.26 млрд. лв., като в дялово отношение това е 13.8 на сто от БВП и 36.6 на сто от всички публични харчове. В сравнение с бюджета за 2013-а ръстът е 355 млн. лв., но повечето пари съвсем не гарантират, че проблемите автоматично ще изчезнат. Повишението ще покрие предимно харчовете на пенсионната система и някои козметични социални плащания. В приходната част на следващия осигурителен бюджет новото-старо е все по-голямото участие на държавата за сметка на намаляващите приходи от вноски на работещите. Планирани са постъпления и трансфери за 9.37 млрд. лв., като над половината ще дойдат от централния бюджет. За финансирането на фонд Пенсии и други надбавки са заделени 3 млрд. лв., а за покриване на недостига в системата – 1.98 млрд. лева.
Правителственото благоволение към третата възраст се изразява в няколко доста рискови хода. От 1 юли 2014-а всички пенсии ще се индексират по швейцарското правилос процент, равен на 50 на сто от индекса на потребителските цени и половината от нарастването на средния осигурителен доход през предишната година. Предвиденото осъвременяване е с 3%, за което в бюджета са отпуснати 120 млн. лева. Максималният размер на пенсиите пък бе вдигнат от 770 на 840 лв., което ще зарадва около 53 хил. души. Като цяло средната пенсия ще нарасне от 293.55 на 307.64 лева. Съответно от 1 януари 2014-а минималната работна заплата ще скочи от 310 на 340 лв., а обезщетението за отглеждане на малко дете от една- до двегодишна възраст също ще порасне в аналогични граници. В системата обаче няма откъде да влязат огромни допълнителни приходи, ако не броим вдигнатите минимални и максимални осигурителни прагове. Напротив – кабинетът замрази възрастта и стажа на пенсиониране. Пощадени бяха и военните, като за тях отпадна въведеното преди година изискване за прослужена възраст, въпреки че мнозинството граждани са категорично против богопомазанитекатегории.
По време на обсъждането на осигурителния проектобюджет бившият социален министър на ГЕРБ Тотю Младенов посочи, че партията му няма да го подкрепи, тъй като в него не са предвидени разчети и допълнителни разходи, съответстващи на последните промени в Кодекса за социално осигуряване за работещите в трета категория труд и военнослужещите. Получават се близо 2 млрд. лв. допълнителни разходи. Поради отказа от реформи се ощетяват други сектори, които имат нужда от финансов ресурс, като здравеопазване, образование, инфраструктура и местна власт, изтъкна Младенов. Според него най-големият пропуск е в областта на заетостта, където спадът на инвестициите бил почти два пъти.
На противоположното мнение бе актуалният социален министър Хасан Адемов, който каза, че след ледниковия период в социалната сфера идват значително по-добри дни. Правителството се надява с бюджета на ДОО за 2014 г. да размрази социалните плащания и да постави началото на по-адекватна социална защита на българите. За никого не е тайна, че ГЕРБ блокира тези плащания. При тази демографска картина, при продължаващото намаляване и застаряване на населението една от задължителните мерки е увеличаване на пенсионната възраст. Но големият проблем е как да стане това, посочи Адемов. По думите му се очаквали по-големи постъпления, от което ще дойдат и по-високите нива на социална защита.
Радващо е, когато министърът смята, че промените в социалната политика подлежат на широка обществена дискусия и съгласуване със социалните партньори. Вярно е и че следва да се търсят по-устойчиви политики, а не да се раздават пари на калпак. Но именно последното се случва все по-натрапчиво с всеки следващ социален бюджет. Идеята на Адемов за кардинални реформи и в системата на социалното подпомагане е ход в правилната посока, само че е необходимо да се ревизират и всички мерки по оперативната програма Развитие на човешките ресурсиза периода 2014-2020 година. Само така държавата ще се измъкне от омагьосания кръг да дава милиарди за заетост, последвани от други милиарди за подпомагане на вече безработните.
