Колко струват приказките на Висшия съдебен съвет (ВСС)за съдебна реформа? Критериите за подобна оценка може да са различни. Онова, което заслужава внимание, е, че в повечето случаи неизменно се установява, че това са празни приказки, а основното, върху което се е съсредоточил съветът, е да крепи статуквото с имитация на дейност. Предлагаме поредното доказателство за това, този път от друг ъгъл – чрез анализ на достъпа до обществена информация, който висшият орган на съдебната власт е длъжен да предоставя по закон.
Параграф 22 попита ВСС за най-старателно укриваната от институцията тайна за сигналите срещу членове на съвета и срещу магистрати, които отправят граждани и юридически лица до самия съвет. Не защото ей така ни е хрумнало, а с оглед на трайната практика на кадровия и дисциплинарен орган повечето такива сигнали да бъдат смачквани – по тях да не се върши нищо, поради което те изобщо да не влияят върху качеството на правосъдието и върху кариерите на онези, срещу които са подадени. Публична тайна е, че в повечето случаи става въпрос за прикриване на корупционни престъпления по конкретни производства, извършени от магистрати. А прикриването на престъпление също е престъпление.
В заявление за достъп до обществена информация по реда на едноименния закон поискахме данни за следното:
– брой и съдържание на подадените във ВСС или в инспектората му (ИВСС) сигнали срещу членове на сегашния състав на съвета или от състава на инспектората и срещу кои точно за извършени от тях правонарушения във връзка със сегашната им дейност;
– брой и съдържание на подадените във ВСС или ИВСС сигнали срещу членове на сегашния състав на съвета или от състава на инспектората за извършени от тях правонарушения във връзка с предходната им дейност в съдебната, изпълнителната или законодателната власт;
– брой и съдържание на подадените във ВСС или ИВСС сигнали и срещу кого персонално за извършени от съдии, прокурори и следователи правонарушения във връзка с текущи съдебни и досъдебни производства, включително и обосновани предположения за такива с оглед незаконосъобразни (неправилни) актове.
В заявлението за достъп поискахме да бъде посочено срещу кои членове на съвета и магистрати са подавани такива сигнали, да бъде конкретизиран броят им и по години, кои са авторите на сигналите (физически лица, юридически лица, държавни органи), предмета (вид на правонарушението , за което е жалбата, в кой държавен или съдебен орган е извършено, включително и текущи разследвания и съдебни производства), извършена ли е проверка по отделния случай и какъв е изходът от нея (дисциплинарни производства, изпратени материали до прокуратурата, до административни ръководители и пр.). Подчертахме още, че бихме искали информация по всички тези въпроси както през мандата на сегашния състав на съвета, така и в мандатите на предишните. И подсказахме на ВСС, че с оглед на сравнително кратката му история приемаме да има пропуски и липси в архива в началните години от съществуването, но информацията за последните два мандата би трябвало да е най-пълна и систематизирана. Това, което не посочихме в искането си, е, че разполагаме със сигнали срещу двама видни членове на съвета (един изборен и един по право), както и срещу магистрати за безобразни техни актове по конкретни производства.
И циркът започна. Цирк, в който висшият орган на съдебната власт не просто не спазва закона, а го криви, както му изнася.
Най-напред получихме писмо от главния секретар на ВСС Славка Каменова, което ни обнадежди. В него се казва, че в изпълнение на решение на комисията Професионална етика и превенция на корупцията на съвета достъп до исканата информация ще ни бъде предоставен. Но при две условия: бившите и сегашните членове на съвета да дадат изрично писмено съгласие като трети лица, а ние да посочим имената на съдиите, прокурорите и следователите. Посочено е още, че заявлението за достъп е изпратено на ИВСС по компетентност.
Дотук разбираме следното: с оглед на разпоредбите на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ)заявлението ни за достъп от 10 октомври е разгледано в законовия 14-дневен срок – решението на етичната комисия е от 28 октомври. В него изрично се казва, че ще ни бъде предоставен достъп до исканата информация при известни условия. Член 32 от ЗДОИ предвижда, когато органът не разполага с исканата информация, но има данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок от получаване на заявлението той препраща съответно заявлението, като уведомява за това заявителя. В случая заявлението е изпратено на инспектората, но същевременно ВСС не твърди, че не разполага с исканата информация. Напротив, от отговора се разбира точно обратното – съветът разполага с нея и очаква настъпването на точно посочени нови обстоятелства, за да я предостави.
Относно необходимото съгласие на членовете на сегашния ВСС етичната комисия се позовава на чл.31, ал.1 от ЗДОИ. Той дава възможност срокът за предоставяне на достъпа да бъде удължен с не повече от 14 дни, когато исканата обществена информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето й. В тези случаи ВСС е длъжен да поиска изричното писмено съгласие на членовете си в седемдневен срок от регистриране на заявлението по чл. 24. Дали това е направено, дали ли са отговори и какви са те обаче не е посочено.
Искането на ВСС да уточним имената на магистратите пък е поначало некоректно, защото няма как за знаем срещу кои от тях са подадени сигнали. И дори не сме искали да бъдат изброени имената им. Достатъчно е да бъдат посочени като брой, разпределение между съдии, прокурори и следователи, по какви дела са сигналите, в кои съдилища и на кои инстанции. Статистика, с която ВСС и инспекторатът не просто би трябвало да разполагат, но и са длъжни да водят с оглед правомощията им в съдебния закон.
Дори ако допуснем, че ВСС е имал намерение да предостави искания достъп, след препращането на искането ни до инспектората кашата става пълна. Без изобщо да изчака дали посочените от съвета нови обстоятелства ще настъпят, ИВСС ни отряза с категоричен отказ за предоставяне на искания достъп. Решението за отказ е подписано от главния съдебен инспектор Ана Караиванова – лице, към което изобщо не сме се обръщали, представляващо орган който не сме сезирали. А смисълът на закона е точно обратен – производството да протича между заявителя и органа, към който той се е обърнал. Препращането му на друг орган е техническа процедура за доставяне на информацията, която не поражда ново правоотношение със заявителя. И отказът би трябвало да бъде постановен от ВСС, а не от съдебния инспекторат.
Да видим обаче как ИВСС спазва закона. За да мотивира отказа си, инспекторатът набляга на разликата между проверка и предварително проучване и пояснява, че в случаите, когато няма данни за нарушения от страна на магистрати, проверките приключват със становище – акт, с който не се констатират нарушения. А в случаите, когато са констатирани нарушения, се съставя акт за извършена проверка, който се изпраща на административния ръководител или на ВСС за търсене на дисциплинарна отговорност. По нашето искане била извършена проверка в деловодството на инспектората, от която станало ясно, че за членове на ВСС и инспектори от предишния и настоящия състав на ВСС и ИВСС няма констатации за извършени от тях правонарушения във връзка с правораздавателната им дейност, няма образувани дисциплинарни производства и предложения за дисциплинарни наказания.
В случая, за да обясни отказа си да спази ЗОДОИ, инспекторатът признава, че погазва грубо Закона за съдебната власт (ЗСВ). В него са описани изрично правомощията му и сред тях не съществува правенето на предварителни проучвания. Такова понятие в съдебния закон изобщо няма. Нещо повече – в чл.56, ал.1 от ЗСВ е посочено кратко и ясно, че инспекторатът осъществява дейността си чрез проверки, предвидени в годишната му програма, или по сигнали. По тези сигнали трябва да се правят именно проверки, а не предварителни проучвания. Никой не дава на инспектората правото да преценява предварително дали да образува проверка – той е длъжен да го прави по закон. Официализирането на незаконна форма на дейност като предварително проучване (дори ако това е станало с вътрешен акт)е направено с прозрачна цел – огромният брой сигнали да бъдат смачквани и укривани още при постъпването им, без да бъдат образувани проверки, които да приключат с акт за извършена проверка. В него инспекторатът може и да направи заключението, че нарушения няма, но то трябва да бъде мотивирано. А това носи рискове безобразията да лъснат.
По-нататък аргументите на ИВСС стигат до абсурд. Всички т. нар. предварителни проучвания били приключени със становища, които са служебни документи и имат характер на служебна кореспонденция – поради което те не са със самостоятелно значение. В закона не била предвидена възможност за предоставяне на информация за съдържанието на сигнали, жалби, молби за проверки и др., получени от физически и юридически лица, доведени до знанието на ИВСС като проверяващ орган на съдебната власт. Обясняват ни, че това било така, понеже те нямали характер на обществена информация и не можели да бъдат предоставяни при поискване по ЗДОИ с оглед тяхната истинност и достоверност (разбирай – липса на такава). На практика инспекторатът твърди, че почти всички, които са отправили жалби до него, лъжат. И единствено от него зависи коя информация за съдебната система е обществено значима.
ИВСС цитира и съдебна практика. Според едно решение на Софийския административен съд служебната кореспонденция на инспектората с другите държавни органи или органите на съдебната власт няма характера на обществена информация и не може да бъде предоставяна при поискване с оглед на административното обслужване на граждани и юридически лица. Ние пък казваме, че в случая нито става въпрос за служебна кореспонденция, нито искаме административна услуга. Става въпрос за конституционно право. Съгласно чл.41, ал.2 от конституцията гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права.
Достъпът до служебна обществена информация е поначало, а и по закон свободен. Този достъп може да бъде ограничен, когато става въпрос за класифицирана информация или за лични данни и само в още два случая: ако информацията е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации) или ако информацията съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и за сведения, свързани с тях.
Освен че тези ограничения не могат да се прилагат след две години откакто е създадена такава информация, достъпът до нея не може да бъде ограничаван, ако тя предизвиква силен обществен интерес (надделяващ обществен интерес). А той е винаги налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и злоупотреба с власт, когато се иска повишаване на прозрачността и по-добра отчетност от институциите. Това правило кореспондира с друго – че ако разполагат с такава общественозначима информация, съответните органи изобщо не трябва да чакат да бъдат сезирани, а трябва да я съобщават публично, и то по своя инициатива. Интересно дали корупцията в съдебната система представлява обществен интерес и дали той надделява над интереса на съдебните босове?!
Очевидно – не, защото същината на отказа се съдържа в следното: Колкото и да се стремим към прозрачност, правилата за етично поведение, разписани в Кодекса за етично поведение, ни задължават да спазваме и другите принципи за поведение в служебната дейност – като принципа на конфиденциалност при опазване на фактите и сведенията, станали известни при или по повод изпълнение на служебните ни задължения, както и толерантност и уважение към магистратите, чиято дейност е предмет на сигналите. Това също са важни фактори за формиране на общественото доверие в съдебната система. Какво струват някакви си закони пред етичния кодекс на магистратите, приет от самия ВСС?!
nbsp;
nbsp;
След последния междинен доклад на Европейската комисия за България от юли миналата година тогавашният правосъден министър Диана Ковачева опита да разговаря с етичната комисия на ВСС (в предишния му състав)за изискването на Брюксел за по-голяма прозрачност и отчетност в подбора на кадри. Постигнато беше съгласие всеки месец да бъдат публикувани справки за решенията и действията, предприети по повод на всички сигнали, жалби и писма. По-късно това беше записано и в план-графика за изпълнение на антикорупционната стратегия за съдебната система. На Ковачева беше отказано директно етичната комисия ( а сега и антикорупционна) да анализира корупционни практики, защото за това си имало прокуратура. В същото време тогавашният председател на комисията Цони Цонев призна, че има стотици сигнали за корупционно решаване на дела, но нито един от тях не бил потвърден, защото гражданите не представяли конкретни доказателства. Представена беше все пак годишна справка, от която стана ясно, че ВСС получава стотици сигнали, но по повечето от тях не прави нищо, защото става въпрос за оплаквания от постановени актове и молби за преразглеждане и решаване на конкретни казуси. Към днешна дата нищо не се е променило – ВСС отчита всеки месец само броя на сигналите, укривайки цялата информация за тях. Повечето от тях попадат в графите: Поставените въпроси са извън компетенциите на ВСС и Липсват конкретни данни за корупция.
