В разгара на кандидатстудентските изпити 52-ата държавни и частни университети установиха, че желаещите да прекрачат вратите им прогресивно намаляват. Випускът на зрелостниците през 2013-а не надхвърля 60 хил. души, а държавата отпусна над 73 хил. места за прием на нови студенти. В резултат на това директорите на вузовете потропват нервно по бюрата си. В името на „негово величество“ студента изпитните критерии са все по-занижени, но въпреки това тестовете преминават при полупразни зали.
В най-авторитетния университет – СУ „Св. Климент Охридски“, на изпита по музика са се явили по-малко от 100 кандидати, а местата в специалностите, за които се кандидатства с предмета, са повече. Твърде съмнително е и дали Алма Матер ще успее да запълни групите си за „непазарни“ специалности като география (70 души), различните педагогики (405 души), история (60 души), философия (80 души), социални дейности (80 души). За най-популярния юридически факултет местата общо са 360, 120 студенти ще влязат българска филология, а 100 – английска. От своя страна за все по-популярните сред кандидатите скандинавистика, кореистика, китаистика, японистика и индология приемът е стеснен в рамките на между 12 и 20 места.
В Софийския университет са обявени малко над 5000 места за всички бакалавърски и магистърски програми. В другите два водещи столични вуза – УНСС и Техническия университет, местата са общо 7000.
Друг генерален проблем е трагично слабата подготовка на желаещите да запишат висше образование. Почти 50% от кандидат-студентите в Софийския университет са получили „двойка“ по български език и литература, без да е регистрирана нито една пълна „шестица“.И то, при положение че желаещите имаха две теми по избор – „Духовният героизъм в поезията на Пенчо Славейков“ или „Съпоставка на цитати от произведението на Елин Пелин „Косачи“ и „Сърце на сърцата“ на Пенчо Славейков“, а месец по-рано изкараха приемен тест върху „Песен за човека“на Никола Вапцаров и поезията на Димчо Дебелянов. От първото препитване поне научихме, че „Балканът вече не е баща на лирическия герой, а негова майка“, „Дебелянов се е реализирал като поет след смъртта си“, „Корабът „Радецки“ е спрян и при спирането пада убит революционерът Христо Ботев“ и други подобни умотворения, достойни за кандидат-метачи, а не за бъдещи студенти. Повечето от неудачниците обаче са скъсани заради правописни грешки. Много първокурсници ще избегнат изобличаващите ги изпити, тъй като ще влязат с оценките си от матурите.
Независимо от всичко Министерството на образованието и науката не само не намалява университетите, но дори ще издигне в йерархията четири от тях. От МОН започнаха процедура за преобразуване на четири вуза. Колежът по телекомуникации и пощи – София, ще стане Висше училище по телекомуникации и пощи, а Международният колеж – Албена ще се преобразува в специализирано частно Висше училище по мениджмънт – Варна. Техническият колеж на Югозападния университет „Неофит Рилски“ – Благоевград, ще бъде Технически факултет, а Европейският колеж по икономика и управление в Пловдив се преобразува в специализирано частно Европейско висше училище по икономика и мениджмънт. Дано от новите „висшета“ се роди една идея по-качествено образование.
