Асен Василев, министър на финансите, пред „БАНКЕРЪ“ – част I
Основните цифри, които характеризират Бюджет 2023 са отдавна са ясни – дефицит 3%, инфлация 7.9%, дълг 22%, капиталова програма 8 милиарда. Има още няколко цифри, но те вече минаха през медиите и затова нека погледнем към вашата визия от друг ъгъл. Защо вторник беше наречен Видовден? Оставаме с впечатлението че ще ни споходи Армагедон или на грешниците ще бъде въздадено правосъдие. Какво има да се случи на 25 юли? За кого точно ще е Видовден?
– Не знам кой го е нарекъл Видовден…
Веднага Ви отговарям – КНСБ. Според председателят на синдиката вторник щял да бъде Видовден за бюджета.
– А, така ли? Предполагам, че е второ четене в Комисията по бюджет и финанси.
Но защо трябва да звучи толкова застрашително?
– Когато се приема един бюджет винаги има страсти, които бълбукат около него. И винаги има много групи, които точно в този момент се сещат, че имат проблем. След като цяла година не са се сещали, не са работили през ресорните министерства и така нататък. И изведнъж се сещат, че е дошъл момента да хванат някой депутат, който да им прокара идеята, която в общия случай е сравнително от частен интерес.
Още няколко тези, за да преминем през Вашата позиция. Бюджетът е предпоставка за задържане на висока инфлация и дисбаланси в икономиката, каза един титулуван икономист.
– По няколко причини бих му препоръчал да прочете не само първата глава в учебника по икономика, а и малко по-нататък. Първата причина е инфлацията. Ако погледнем откъде идва тях, ще видим, че идва по линия на търгуемите стоки – храни и енергия. Ние сме 1% от потреблението в Европейския съюз и няма как да повлияем на тези храни с вътрешни мерки, например – да затворим границите, не наложим пропускателни режими или мита. По-важното обаче е, че миналогодишният бюджет завърши с 0.8% дефицит на касова основа. Това е почти балансиран бюджет…
Вижте първа част от интервюто с Асен Василев:
В година, която бе описвана като катастрофална и края на света?
– Да – година на енергийна криза, година на войната… Обаче това, че бяхме почти до нулата, по никакъв начин не помогна на инфлацията. Защото фактът, че ние сме си свили харча до минимум по никакъв начин не се отрази на международните цени, които в голямата им част определят „българските“ цени на хранителните стоки и на енергията. Това – от една страна. От друга – ние монетарна политика не водим, защото заради валутния борд директно сме закачени към еврото. БНБ вдигна задължителните резерви на банките, изтегли пари от пазара, но и това не помогна. През последните два месеца виждаме падане на инфлацията, но причината е, че тя пада в целия Европейски съюз. Така че колкото българското правителство и българския бюджет повлияха на увеличаващата се инфлацията, толкова ще повлияят и на падащата инфлация.
Предлагам на вниманието Ви още две тези от лагера на алтернативната наука. Ще пестим от развитие и образование, за да платим сметката на популизма.
– Не знам как пестим от образование, след като бюджетът за образование е увеличен с над 500 млн. лв. спрямо миналата година. Не знам как пестим от развитие, след като капиталовите разходи са 8 млрд. лева. Миналата година парите пак бяха толкова, но бяха усвоени едва 5 милиарда. Значи проблемът не е в нямането на пари, а че съответните министерства не могат да си завършат инвестиционните проекти. И този проблем не е на бюджетирането, а на капацитета на държавната администрация да извърши определени дейности, да обяви определени обществени поръчки, да контролира изпълнението на тези поръчки в срок и с необходимото качество. Един пример само. Бързата линия София – Пловдив трябваше да бъде готова 2020 година. Новият краен срок е 2026 година. И това не е защото няма средства.
Те май искаха още една-две години…
– Искаха 2028 година. И тук стигаме до големия въпрос. Докато през парламента се прокарват едни искания за по-високи заплати – без да има реални реформи и реални резултати в съответните администрации и се възнаграждава викането на площада, а не добре свършената работа – ще продължи да е така. Ние ще продължаваме да отпускаме средства за развитие и да ги връщаме обратно в бюджета, защото работата не е свършена.
Г-н Борисов каза „Когато аз бях премиер, всички искаха и всички получаваха“. Тоест – излиза, че е практикуван принципа „Или на всички, или на никой“, който – според него – е бил във варианта „На всички“. Значи това е бил един щастлив период за нацията.
– Аз бих оставил гражданите да преценят. Само искам да припомня, че имаше изрази от типа на „Постна пица“.
И то още в първия мандат… Този представител на икономическата наука също е един от яростните ви „почитатели“. Друг глас чуваме, който казва така: „Бих приел всякаква логика в актуализираната бюджетна прогноза 2023-2025 г., ако имаше управленска програма и ставаше ясно кои партии какви политики подкрепят“.
– Така или иначе управленската програма е изработена до голяма степен. Многократно обяснихме, че влизайки да правим бюджет през месец юли с начало на бюджета 1 август, имахме само две седмици да изработим план за държавата, който да важи пет месеца. Според мен е изключително грешно, че правим бюджет по средата на годината. Добър, лош – няма значение. Държавата трябваше да има план, за да е ясно и на бизнеса, и на гражданите да е ясно какво и защо се случва. Сега – в средата на годината – правим този бюджет и виждаме, че е възможно дефицитът да остане 3 процента. И че няма нищо апокалиптично…
От същия сектор обаче казват, че този 3-процентен дефицит ще бъде спазен технически, аритметично. Но догодина ще излети рязко нагоре и срещу нашите очаквания за влизане в еврозоната на 1 януари 2025 година.
– Няма да излети. Миналата година се говореше, че тази година дефицитът щял да стане 7, 8 10 милиарда… Виждаме, че при едно нормално планиране дефицитът е 3 процента. Миналата година беше 2,9% на начислена и 0,8% на касова основа. Стана ясно, че България може да бъде нормална европейска държава, с нормална европейска социална политика. И да си запази инвестиционната програма на нива, които даже не могат да бъдат изпълнени. Да се осигурят заплати на учители и на лекари. Да се вдигне минималната пенсия над прага на бедност. И да си останем в 3-те процента дефицит без да вдигаме данъците. Не е нужно нито да ядем постна пица, нито да затягаме коланите.
Ваш съфамилник – някогашен министър в Тройната коалиция (става дума за правителството на Сергей Станишев 2005-2009 г. – бел. ред.) и човек, приближен до управлението през последните 12-13 г., казва, че никой не вади реалния дефицит на НОИ, който от 2019 г. насам е увеличен двойно.
– Дефицит на НОИ има откакто НОИ съществува.
Да, но през последните четири години се бил увеличил двойно.
– Не, парите, които идват от бюджета и парите, които идват от социалните осигуровки са горе-долу 50 на 50 процента. Плюс-минус 3-4 процента в една от двете посоки – не е толкоз драматично като промяна. Но това, което е по-важно да се каже е, че ние се разполагаме според чергата си. С какъв тип данъци, например, събираме средствата, които влизат за пенсии? Дали ги събираме чрез данък върху трудовата дейност – каквато е осигуровката за пенсия, или ги събираме през данък добавена стойност, данък върху потреблението… По-скоро е конструкция на това как сме си построили данъчната система. А не е конструкция на това какъв дефицит имаме в НОИ. Пенсионната система в България никога не се е самофинансирала. Винаги е имало трансфер от държавния бюджет. Някои искат да правят реформа – да намалят ДДС и да вдигнат социалните осигуровки, т.е. данъка върху труда. Какво обаче ще се случи? Веднага ще започне масово укриване на трудови доходи. Затова е по-добре да си стоим с текущата данъчна система, която дава предвидимите приходи. Това – да намалим един данък и да вдигнем друг данък, за да балансираме едно изкуствено перо – на мен не ми се струва необходимо.
Рикошетът в тази теза е, че вниманието, което отделяте на пенсионерите и в предишни бюджети, това щяло да срине и да съсипе държавата. Това е подтекста…
– Вече се видя, че тези разходи нито са неразумни, нито неразчетени. Ето, вече трета година си седим на 3-процентния дефицит. Тоест – държавният бюджет може да поеме този разход. Второто нещо, което трябва да се каже, е че 2022 г. за първи път започнаха да намаляват неравенствата. А тези неравенства са бич за една икономика по две причини. Първо – те започват да създават гета, пълни с нискообразовани хора, които не работят, не плащат данъци, осигуровки и така нататък. И второ – започва да се концентрира ресурс, който те използват в икономиката, а си купуват яхти, самолети, коли и т.н. Това пречи на икономическата дейност. Всъщност, икономиката страда и буксува, защото човешкият капитал не се използва. Другата вреда от големите неравенства е, че те генерират политически кризи. И това е доказано. Колкото по-малки са неравенствата, толкова по-малко са политическите кризи. Мисля, че се нагледахме достатъчно на политически кризи.
