Първият председател на Застрахователния надзор у нас Христо Христов обърна преди дни внимание на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор” и управителя на управление ”Банков надзор” при БНБ върху окозвания натиск от някои търговски банки върху лица, получаващи кредит за покупка на недвижим имот, да го застраховат при посочен от тях застраховател.
Според него така се нарушават основни правни принципи на застраховането и произтичащите от тях права на потребителите на застрахователни услуги.
„При представяне на застраховка от лицензиран застраховател с пълно покритие на рисковете и спазени изисквания на търговската банка, на основание чл.6 от КЗ и чл.12, ал.3 от Закона за кредитите на недвижими имоти, потребителите биват принуждавани да заплащат допълнителна такса от 50,00 лв., защото полицата не е издадена от застрахователния посредник(брокер) или застраховател, с който търговската банка работи”, изтъква Христов.
За пояснение той цитира и чл. 6. (1) от Кодекса за застраховането, който гласи, че то и застрахователното посредничество се извършват на принципа на доброволност. А в чл. 301. (1) е записано: „Застрахователният брокер е търговско дружество или едноличен търговец, вписан в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 12 от Закона за Комисията за финансов надзор, който срещу възнаграждение по възлагане от ползвател на застрахователни услуги извършва застрахователно посредничество и по възлагане от застраховател или презастраховател извършва презастрахователно посредничество”.
Отношенията между ползвателя на застрахователни услуги, съответно застрахователя или презастрахователя, и застрахователния брокер се уреждат с писмен договор.
В Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите в чл.12(3) пък е посочено: „Когато като условие за получаване на кредита кредиторът изисква от потребителя да сключи договор за застраховка, кредиторът е длъжен да приема освен застрахователните полици на застрахователя, с който той работи, и полиците на застрахователи по смисъла на Кодекса за застраховането, с които той не работи, но които осигуряват равностойно покритие”.
„Приемам, че с цел обезпечение на кредита, недвижимият имот, закупен с него, следва да бъде застрахован. Но на основание сключения договор за кредит банката не може да налага на кредитополучателя да сключи застрахователен договор с определен от нея застраховател и/или чрез определен от нея брокер, като по този начин нарушава основен принцип на застраховането, инкорпопиран в императивната правна норма на чл. 6 от КЗ, посочен по-горе”, казва Христов.
Той смята, че е напълно неоснователно и в противоречие с действащото законодателство кредитополучателите да бъдат принуждавани да „заплащат“ правото си на доброволен избор на застраховател, респ. застрахователен посредник, под претекст, че сумата от 50 лв. ще бъде изплатена на посредника за извършената от него оценка на застрахователния риск.
Кредитополучателите би трябвало да знаят също така, че освен сключването на имуществена застраховка върху цялата стойност на ипотекирания имот, има и по-милостива оферта – да застрахова имота си само до нивото на заема или на остатъка по него. В някои случаи това води до не малко намаляване на разходи за длъжника.
Ето един пример. Основното покритие по застраховка на еднофамилна къща включва следните рискове: пожар; мълния; експлозия; имплозия; буря; проливен дъжд; наводнение; градушка; тежест от естествено натрупване на сняг и лед; замръзване; сблъсък/падане на летателно тяло, негови части или товар; удар от превозно средство или животно; свличане/срутване на земни маси.
И в двете полици – върху цялата стойност на имота и само за остатъка по кредита, тези рискове са едни и същи. Подобни са и допълнителните рискове по полицата: стъкла, вкл. вътрешни, злоумишлени действия на трети лица, щети от ремонтни дейности на съседи, разходи за ключарски услуги.
Разликата? Тя е в цената. При кредит за 100 000 лева, по който остатъкът е към 50 000 лева, когато се застрахова на сума от 60 000 лв. (включени са и лихвите), премията е 264 лева. Ако обаче застрахователната сума е 539 000 лева, колкото е оценката на къщата, то цената на полицата скача двойно – на 520 лева.
И още нещо. В един договор пише, че застрахователят има право да извърши едностранно индексация на застрахователната сума на недвижимото имущество за следващия застрахователен период до размера на променената оценка на банката за съответния имот предмет на обезпечение. Има, разбира се и „помилване по главичката“ на клиента: „За всяка промяна на застрахователната сума застрахователят уведомява застраховащия най-късно един месец преди влизането й в сила, като застраховащият има право да прекрати договора в рамките на един месец от получаване на уведомление за увеличение, но не по-рано от момента на влизане в сила на увеличението”. Допълнителна утеха е и че индексацията е допустима еднократно в рамките на съответната година от срока на застрахователния договор, с изключение на годината на сключване, за която индексация не се допуска.
