„Сред основните макроикономически параметри, заложени в Бюджет 2024, е ръстът на БВП с 3,2 процента. Това е нещо, което е дискусионно, защото Световната банка и ЕК, и МВФ, а и БНБ дават по-ниски нива като прогнозни за следващата година. Вероятно ръстът ни ще бъде около 2,5% и това е по-реалистично на фона на задаващи се предрецесионни състояния, а за някои страни от еврозоната, които са наши основни външнотърговски партньори, и рецесионни, така че е логично българската икономика да се позабави и да се поохлади през следващата година“. Това твърди икономистът Румен Гълъбинов.
Като друг основен показател, около който има дебат, Гълъбинов посочва трипроцентния бюджетен дефицит.
„Ако ние успеем да направим този заложен ръст на БВП – продължава икономистът – трябва да преразгледаме и прогнозата си за дефицита, но и да се вместим в 3-те процента, защото те ни трябват като показател за членство в еврозоната през 2025 година. Важно е и как ще си послужим с парите от Националния план за възстановяване и устойчивост, от които все още чакаме транш до края на годината“.
Според Гълъбинов по този план, от който остават още три години, България има да усвоява още над 10 млрд лв, като е усвоена много малка част. За сравнение Гърция и Румъния са успели да усвоят вече над 50% от парите.
По думите му е необходимо да се държи сметка и за нивото на инфлацията: „Сега сме на ниво 4,8, което е два пъти повече, отколкото е изискването за членство в еврозоната и трябва да демонстрираме през следващата година поне в първото тримесечие ускорено намаление на инфлацията“. Това предполага да се внимава с паричното предлагане и ако то остане сравнително високо, поради различни фактори, да не подейства проинфлационно.
За дълга Румен Гълъбинов подчертава, че все още имаме ниско съотношение на дълг към БВП – под 25 процента. Но с ускореното увеличение на неговото ниво ще доближим 30% и трябва да се преценява как можем да го обслужваме реално и като главници, и като лихви. Лимитът на дълга, смята той, трябва да бъде съобразен с реалните ни възможности да го изпълним и затова гласуването на негов лимит е ключово.
Мнението на Гълъбинов е, че структурни реформи в бюджета не се забелязват, от гледна точка на това да се преструктурира българската икономика, да се насочи към по-високотехнологични бизнеси, услуги и производства с по-висока добавена стойност и доходи като заплати и съответно да има повече постъпления в осигурителните ни системи.
Освен това открити в Бюджет 2024 оставали въпросите за осигурителните вноски като процент – за пенсия и за здраве, въпросите за измененията в данъчната система, за данъка печалба за фирмите и т.н.
