От началото на войната в Украйна Европейският съюз е превел на Киев помощ за над 120 млрд. евро. ЕС се ангажира както с военна, финансова и хуманитарна подкрепа, така и със сектори като енергетика, инфраструктура и сигурност.
По всичко изглежда, че скоро войната няма да свърши. Напротив, тя се разгорещява, както по фронтовите линии, така и на дипломатическото поле.
Американският президент Доналд Тръмп почти се отказа от посредничество между Москва и Киев. Телефонният му разговор с колегата му Путин миналата седмица не доведе до никакъв резултат. В неочакван обрат във вторник (8 юли), той обвини руския президент, че говори глупости за Украйна и добави, че САЩ ще изпратят на Украйна повече оръжия, за да се защити.
Това съобщение бе направено броени дни, след като в началото на юли
Съединените щати спряха военната помощ за Украйна,
за да направят преглед на собствените си запаси. Администрацията на президента обвини предшественика на Тръмп, Джо Байдън, че се е грижил повече за чужди страни, отколкото за американците и ги е оставил недостатъчно въоръжени.
Въпреки това Тръмп обеща на среща с украинския президент Володимир Зеленски на 4 юли да предостави на Киев „колкото може повече оръжия“. Киев обаче обяви, че доставките на ракети Patriot, системи за залпов огън HIMARS, преносими зенитно-ракетни комплекси Stinger и гранатомети все още не са възобновени, нито
пък са получавали някаква официална информация от Вашингтон.
Очевидно е, че всяко решение на президента Тръмп е предпоследно. Това означава, че Киев може да получи, но може и да не получи американски оръжия.
Европейският съюз не вярва, че Путин иска да сложи край на войната, нито пък че може да разчита особено много на обещанията на американския президент. Затова трескаво мисли варианти как да финансира не само украинската отбрана, но и функционирането на държавата, която разчита на западните милиони за заплати, пенсии и работата на публичния сектор. Киев многократно е признавал, че
Украйна може самостоятелно да покрива военните разходи.
Всички останали бюджетни пера обаче се финансират чрез чуждестранна помощ.
Европейската комисия вече обсъжда със страните от ЕС как да покрият украинските разходи следващата година. Като начало се търсят начини за отпускане на до 19 милиарда долара, от които украинското правителство се нуждае, за да покрие бюджетния си дефицит.
Брюксел разглежда две основни възможности за финансиране на Украйна. Първата е отпускане на двустранни субсидии за военните нужди на Киев, които ще се отчитат отделно като „извънбюджетни външни траншове“ и същевременно ще се зачитат към целите за национални разходи за отбрана.
Втората е подпомагане на Украйна
чрез заем от 50 млрд. долара от замразените руски активи
или реинвестирането на тези пари в по-рискови класове активи.
Другата идея на Брюксел е създаването на фонд за Украйна на стойност 100 млрд. евро в рамките на своя следващ седемгодишен бюджет, който започва през 2028 година.
Това предложение беше споменато в края на миналата година от еврокомисаря по въпросите на отбраната Андриус Кубилюс.
Сега най-вероятно целта на
Комисията е предложението за създаване на фонда за Украйна
да бъде обсъдено преди публикуването на седемгодишния бюджет на 16 юли.
Международният валутен фонд изчисли, че бюджетните нужди на Украйна биха били задоволени, ако войната приключи тази година или до средата на 2026-та. Проблемът е, че няма никаква светлина в тунела за организиране на преки преговори Русия и Украйна и най-вече за положителен резултат от тях.
