Счетоводните гимнастики с Държавния бюджет са характерни за икономиката на паразитния капитализъм. Става дума за фасадна система, която плаща цената на финансовата стабилност със заеми, а не с реален икономически растеж и забавя бъдещото развитие на страната с орязване на предварително гласуваните капиталови разходи. Нереалистичното планиране на държавните приходи при популистко вдигане на разходите води до безогледно прехвърляне на средства от едно перо в друго с цел запушването на бюджетни дупки, за което публиката дори не разбира.
„Разбъркват бюджета като мазна чорба„, каза го метафорично финансист, пожелал анонимност. И този път уж нямало да е така.
„Правителството не готви актуализация на бюджета за тази година и не обмисля повишаване на данъците към този момент„, заяви финансовият министър Теменужка Петкова в средата на годината. „Работим в режим изпълнение на Закона за държавния бюджет така, както е приет от българския парламент„, добави тя.
„Приходите са амбициозни, но аз имам уверението на колегите от двете приходни администрации и техните анализи, които показват, че очакваният ефект от тези приходи ще бъде реализиран през второто полугодие на 2025 година. Нека да оставим колегите да работя спокойно и да видим какви ще бъдат резултатите„, отбеляза министърът.
Та значи „актуализация“ на бюджета е нямало и няма да има. Ами ако без евфемизми го наречем „преправяне“? „Преправяне“ вече имаше в края на юли тази година.
Тогава набързо и без много шум парламентът прие законопроект за изменение на Закона за държавния бюджет за 2025-та. С него се промени Приложение №3 относно Прогнозния размер на капиталовите разходи по Инвестиционната програма на общинските проекти.
В законопроекта бяха включени предложения от кметовете на общините за запазване на 2405 проекта, за промяна на параметрите на 503 проекта, за отпадане на 158 проекта и за допълване с 564 нови проекта. Така броят на проектите беше увеличен с 406 или от 3066 стана 3472.
За да не се използва терминът „актуализация“ обаче парите от хазната няма да се изсипят директно в общините, а ще минат по „околовръстното“ – през Българската банка за развитие.
Общата максимална стойност на разходите, които ще бъдат заплатени през тази година за проекти по инвестиционната програма, е в размер до 1.650 млрд. лв., от които 750 млн. лв. се предоставят от централния бюджет чрез бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и до 900 млн. лв. чрез разплащане от Българската банка за развитие при условия и по ред, определени с постановление на Министерския съвет.
Иначе капиталовите разходи години наред се използват за буфер, който балансира бюджета. От планираните 5 млрд. лв. за 2021 г. са изпълнени 4.2 млрд. лв. или 84%, за 2022 г. от гласуваните 6.5 млрд. лв. са изпълнени 6.1 млрд. лв. или 94 процента. За 2023 г. ножицата се разтваря съответно от 7 млрд. лв. до 5.8 млрд. лв. или 83 на сто. Според експерти, по неокончателни данни, неизпълнението на капиталовите разходи за миналата година е около 2.5 млрд. лева.
Грубото потъпкване на бюджетната дисциплина чрез „вътрешно“ прехвърляне на средства всъщност е традиция. Учебникарският пример е от лятото на 2012 г., когато стана ясно, че прехвърлянето на 100 млн. лева от бюджета на Националната здравноосигурителна каса към Министерството на здравеопазването е противоконституционно. В решението на Конституционния съд се посочва, че трансферът противоречи на принципите на правовата държава и изискванията за правна сигурност и предвидимост. КС приема, че не би следвало целевите средства в бюджета на НЗОК да се прехвърлят в държавния бюджет. Това беше приносът по темата за бюджетните своеволия на бившия финансов министър в първото правителство на Бойко Борисов Симеон Дянков.
Друг пример имаме от преди два месеца, когато правителството одобри 18-то изменение на Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г,, с което се предвижда прехвърляне на средства между различни приоритети и области. Прехвърлени бяха средства към бюджета на подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ в размер на близо 20 млн. евро. С тези средства беше извършено договаряне над бюджета по последния проведен прием по подмярката през 2024 г. за всички допустими заявления за подпомагане въз основа на Решение на Министерския съвет от 5 май 2025 година.
Перманентно върви и покриването на дефицита в пенсионната система. Около 50% от общите разходи на ДОО се финансират с трансфери от държавния бюджет, вместо от собствените приходи на системата.
Само за последните 5 години – от 2019-та насам, разходите за пенсии нарастват повече от два пъти – от 9.8 млрд. лв. до 21.6 млрд. лв., а трансферът от държавния бюджет към този на ДОО скача тройно – от 3.6 млрд. лв. на 10.9 млрд. лева.
Счетоводните манипулации с бюджета са ясен знак, че финансите на държавата не изглеждат добре, коментира финансистът Владислав Панев. Помним, изтъква той, че през 2023 г., за да се върже сметката, беше изтеглен дивидент от енергийните дружества, който трябваше да платят година по-късно. През 2024-та 1.2 млрд. лева бяха прехвърлени от регионалното министерство към бюджета, за да може министърът да се хвали с фалшив излишък към февруари. Тази година пък банките преведоха с 500 млн. лева данък печалба, който трябваше да платят догодина, продължава Панев.
„Числата са по-зле, отколкото се представят. Това значи, че вървим към румънския сценарий на щедро харчене на пари, за който си поиска (с цел купуване на народна любов), но след това се задава затягане на коланите“, предупреди той.
