“Никой не е по-голям от хляба”, се казва в народната ни поговорка. Но ако не възприемаме хляба само като символ на живота, почитта, вярата и уважението, свързан с вековни традиции, ще разберем, че действителността е с много по-твърда кора. Иронията е, че за едни остават само трохите, а за други – целият самун! Да, хлябът винаги е бил мерило на живота в България и до някаква степен се е превърнал в нарицателно – от времето на “насъщния” до “евтиния”… начин на живот. За него и ще говорим този път. Но в конкретния случай качеството на живота ни се определя не от доходите, нито от иновациите и технологиите, а се свежда до нещо по-простичко – до дела на хората, които не могат да си позволят да се хранят нормално. България в тази статистика е втора сред страните от Европейския съюз. И както продължаваме да си казваме, че никой не е по-голям от хляба, изведнъж се оказва, че него го няма!
Според данните на “Евростат” за 2024 година, близо 38% от българите, които са в риск от бедност, не могат да си позволят нормално хранене – т.е. през ден да имат на масата си месо, риба или вегетарианския им еквивалент. Пред нас е само Словакия с близо 40 процента.
Какво означава тази суха статистика?
За да се изчисли процентът на хората, които живеят в лишения, критерият е дали могат всеки втори ден да си позволят хранене с месо, риба или вегетариански еквивалент. “Постижение” – достойно за награда от края на миналия век, в който опашките пред магазините са били по-големи от вярата на хората, че утре ще е по-добре.
Напук на тази статистика се оказва, че се нареждаме на трето място сред 30 европейски държави по продължителност на живота в добро здравословно състояние. И в същото време за тази година (2025 г.) се очаква у нас средната продължителност на живота при мъжете да е 71.9 години, докато при жените – 79.3 години. Та е малко странно как така сме се наредили на трето място по продължителност на живота в добро здраве… Сигурно това се дължи на коравия характер на българина, каляван още от времето на 5-вековния хомот.
Но нека се върнем на основния източник на нашето здраве – качествената храна и се сетим за парадоксалното ни трето място в ЕС по продължителност на живота в добро здраве и близо 38% от българите, които не могат да си я позволят!
И тук някак естествено се сещаме за едни “имитиращи продукти”.
„Това е една изцяло българска терминология, която беше въведена преди 10 години… Но имитиращия продукт, по българското законодателство, както му казваме, го няма в другите страни от ЕС”, коментира преди време д-р Сергей Иванов от Асоциация „Активни потребители“ пред Bulgaria ON AIR.
Въпросът е дали онези 38%, като влязат в магазина и започна да си броят стотинките, избират „имитиращите продукти“ или предпочитат да си останат само с парчето хляб – единственото свято в татковината ни, което не е обект на имитация. Не за друго, а от суеверие, че ще се случи нещо лошо, ако посегнем и на него. Също както едно време ни казваха – грехота е хляб да се хвърля…
Според последните налични данни на “Евростат” от 2022 г. изхвърлените хранителни отпадъци в България са над 614 000 000 килограма, оценявани на близо 2 млрд. лева. От тях разхищенията в самата хранителна индустрия се равняват на над 347 700 000 килограма годишно, докато домакинствата генерират над 267 000 000 килограма отпадък.
За да стане по-разбираемо, преди 3 години всеки българин е изхвърлял по 93 килограма храна годишно. Предвид 38% от българите, които не могат да си позволят нормално хранене, тези над 90 кг на човек в боклука будят огромна тревога.
За наше облекчение има и организации, които мислят за това какво да се прави с неупотребяваната храна и как тя да не отива в контейнерите. В България това е Българската хранителна банка, която си поставя за цел излишната храна да се дарява.
Учредена като фондация Българска хранителна банка още през 2012 година, тя дарява храни, получени от различни компанни, на различни организации, които помагат на хора в нужда.
Още през 2015 година поехме предизвикателството да съдействаме на държавната администрация и законодателя да актуализират законовата практика за даряване на храни в България”, пишат от фондацията на сайта си.
Благодарение на законовата рамка дарената храна бива освободена от ДДС, ако е предоставена на оператор на хранителна банка, който според Наредбата за специфичните изисквания за извършване на хранително банкиране и контрола върху тази дейност проверява годността, документите, установява дали има нередности (ако има такива уведомява БАБХ) и следи за целия процес от получаването до даряването на хранителните продукти.
Има, разбира се, и въпроси, на които бихме искали да получим отговор.
На какъв принцип се разпределя храната? Какви са факторите, на които се дължи продължаващото разхищение? Въпроси, на които потърсихме отговор от Българската хранителна банка, но до публикуването на текста, не получихме отговори.
Затова ще дадем за пример практиката на нашите партньори в Европа – за да видим как те се справят.
Данните на Европейската федерация на хранителните банки (FEBA), организация с нестопанска цел, от която е част и България, показват че за 2024 г. те са разпределили приблизително 834 000 000 килограма храна чрез 43 345 благотворителни организации, подпомагащи 12.2 милиона души в нужда.
Добър пример е и Великобритания (също част от FEBA), която разработва мобилни приложения като “Olio” и “Too good to go”, чрез които може да си купиш или да получиш безплатно непродадени продукти в края на деня чрез местни доброволчески организации, които ги събират от веригите магазини. По този начин се избягва излишното разхищение и се помага на хората в нужда.
Но ако трябва да си направим изводите, предвид горепосечения пример – в България като че ли времето е спряло. Защо ли? Веднага се сещаме за поговорката – “Ситият на гладния не вярва”.
Едни 38% гладуват, а годна храна се изхвърля всеки ден. Това е олицетворение на нашата криворазбрана цивилизация – едни броят трохите, а други хвърлят самия хляб. Хлябът – мерило за човечността в едно общество, независимо дали говорим за него в буквален или в преносен смисъл.
И дадем ли си сметка за това, се усъмняваме дали няма нещо гнило в морала ни като общество? И една буца се образува в гърлото ни – като сух комат, който без вода не можем да преглътнем…
“Никой не е по-голям от хляба” – стара заръка от време отдавна.
А какъв е разкошът ни днес? Щом до нас, на отсрещен етаж…
сух залък е радост, контрафилето – натрапчив мираж”
