На какво учи „Битката за олиото“?
Утре се навършват 3 години и половина от битката при Кауфланд. Тя е по-известна като „Битката за олиото”. Показателна е не само за липсата на пазарно мислене, но и за пълното превъзходство на паническите настроения над разума у българина.
Слънчогледовият екстракт се превърна в култова стока, едва ли не достойна за герба на страната – някъде там между житните класове. Мазната течност се оказа стоката с най-големи ценови колебания у нас.
През тази година цените на олиото рязко се повишиха
– с около 16% поради лошата реколта.
Потребителската кошница на едро до август поскъпна с 7.45% спрямо предходната година – от 94 лв на 101 лв (+7 лв). Най-силен ръст имаше при яйцата и олиото – +24%, брашното – +23%, плодовете и зеленчуците също отбелязаха ценови скокове.
Най-високата регистрирана цена на дините през 2025 г. в България беше регистрирана при появата на сезонния плод – 1.99 лв. за килограм. Тази цена е отбелязана на пазар „Димитър Петков“ в София и дори някои търговци сложиха цена от 2.50 лв./кг. Сега цената на огромния плод спадна до 50 ст. , т.е. четири пъти.
Тези примери ги даваме не за да убеждаваме някого – като му е скъпа динята в София, да отиде да си я купи от Ямбол. Не казваме и на гражданите на Ямбол, където в магазин е регистрирана цена от 8.40 лв. за литър олио, да дойдат в София, където в в голяма верига цената достига до 5.80 лв за литър, а по други магазини дори под 3 лева. Трябва гражданинът да има камертона за това, когато му е скъпа една стока – да има търпението да изчака падането на цената й.
Така въвеждаме понятието „ценова чувстителност”.
Най-яркият пример за висока ценова чувствителност е поведението на поляците (една силно сплотена нация) в началото на 90-те години. Тогава агнешкото рязко поскъпна при тях. И те какво направиха – спряха да го купуват, замениха го с други видове меса. Ефектът: цената на деликатесната мръвка падна в пъти за по-малко от месец.
Ценова чувствителност е степента, до която потребителите или бизнесите променят поведението си при промяна в цената на продукт или услуга. С други думи, тя показва колко чувствително е търсенето към промени в цената – дали потребителите ще купуват повече, по-малко или изобщо няма да купуват при повишение или намаление на цената.
Висока ценова чувствителност – дори малък ръст в цената води до значително намаляване на търсенето. Това се случва при стоки от масова употреба или когато има много заместители.
При ниската ценова чувствителност, дори при големи промени в цената търсенето остава относително стабилно. Класически пример в това отношение са лекарствата, горивата или луксозни продукти с висока лоялност към марката. Но тук сме и ние, българите, с недалновидното мислене, че точно тогава трябва да се запасим с продукта, защото може да поскъпне още!
Какво да се прави?
Каза ни го директорът на Бундесбанк д-р Йоахим Вюрмелинг. „Моят съвет е – поддържайте висока ценова чувствителност след смяната на валутата, за да се избегне излишна инфлация“.
От българска страна се отбелязва, че ситуацията не е напълно сравнима с Хърватия, каза още той.
„Туризмът в Хърватия се увеличи, общата валута донесе много позитиви, но не трябва да забравяме инфлацията, която почти винаги настъпва при смяна на валутата. След въвеждането на еврото има усещане, че някои икономически участници умишлено използват смяната на валутата, за да увеличат цените. Това обаче е в ръцете на потребителите – те могат да предотвратят това”, предупреди банкерът.
Как се прави това ли?
На първо място като политиците спрат да говорят за бъдеща инфлация. Говоренето за инфлация ражда инфлация.
На второ място – като гражданите си помогнат сами и не се включват в хора на търговците, които винаги си намират причина за вдигане на цените. Еврото е достоен повод за това, и то предварително.
На трето място – като контролните органи упражнят ефективен контрол и то не върху ценообразуването, а върху ефективността на веригите за доставки и прозрачното функциониране на пазарните правила.
