Бившият председател на Народното събрание и депутат от БСП Наталия Киселова заяви, че няма да критикува президента Румен Радев за връщането на закона за особения търговски управител на „Лукойл“, тъй като в нормална ситуация аргументите му биха били основателни. Според нея обаче случаят е извънреден – става дума за предприятие с ключова инфраструктура и значение за националната сигурност.
В интервю за БНР тя подчерта, че действията на правителството и парламента след американските санкции срещу Русия целят да гарантират, че българите и бизнесът няма да останат без горива. Киселова обясни, че правото на собственост не е абсолютно и може да бъде ограничавано, когато става дума за защита на по-висши обществени интереси, какъвто е националната сигурност. Затова е предвидена и специална сметка, чрез която да се регулират приходите и разходите на рафинерията.
Тя уточни, че развитието на ситуацията зависи и от международната обстановка, която стои в основата на наложените санкции. По думите ѝ, особен управител като шефа на Националната агенция за приходите Румен Спецов няма свободата да взема самостоятелни решения — всяко действие трябва да бъде съгласувано с правителството, а целта е „Лукойл“ да продължи да работи и да плаща данъци.
За бюджета за 2026 година депутатът посочи, че той търси баланс между изискванията за еврозоната и нуждата гражданите да усетят ползите от нея. Тя изтъкна, че от БСП са настоявали за промени, които да подобрят доходите на пенсионерите – минималната пенсия да достигне 346 евро, а средната да бъде увеличена.
По повод повишаването на осигуровките и данъка върху дивидентите Киселова отбеляза, че този данък често се заобикаля. Тя даде пример с 20 000 управители, декларирали нулеви трудови доходи, но получавали дивиденти – така капиталът е облаган по-леко от труда, което според нея е несправедливо.
