Изследователи подчертават, че фруктозата – независимо дали се приема чрез захарта или се произвежда вътрешно от организма – заобикаля нормалните механизми за регулиране на енергията. Това води до изчерпване на клетъчната енергия и до каскада от състояния, известни като метаболитен синдром.
Нов доклад, публикуван в списанието Nature Metabolism, хвърля светлина върху специфичната и често подценявана роля на фруктозата в развитието на заболявания, различна от тази ѝ като просто източник на калории.
Изследователите анализират как обичайните подсладители, включително трапезната захар (захароза) и царевичния сироп с високо съдържание на фруктоза, влияят върху човешкото здраве. Макар и двата да съдържат глюкоза и фруктоза, именно фруктозата има уникални метаболитни ефекти, които могат по-пряко да допринасят за затлъстяването и свързаните с него състояния.
„Фруктозата не е просто още една калория“, казва д-р Ричард Джонсън, професор в Университета на Колорадо и водещ автор на изследването. „Тя действа като метаболитен сигнал, който насърчава производството и складирането на мазнини по начини, които се различават съществено от глюкозата.“
Докладът описва как метаболизмът на фруктозата заобикаля ключови регулаторни етапи в енергийния обмен на организма. Това може да доведе до увеличен синтез на мазнини, изчерпване на клетъчната енергия (ATP) и образуване на вещества, свързани с метаболитни нарушения. С времето тези ефекти могат да доведат до метаболитен синдром – съвкупност от състояния, включително затлъстяване, инсулинова резистентност и сърдечно-съдов риск.
Важно е, че авторите подчертават: ефектите на фруктозата не се ограничават само до хранителния прием. Организмът може да произвежда фруктоза и вътрешно от глюкоза, което означава, че ролята ѝ в заболяванията може да е по-широка, отколкото се е смятало досега.
Тези открития идват на фона на нарастващото безпокойство от увеличаващите се нива на затлъстяване и диабет по света. Макар в някои страни да има спад в консумацията на подсладени напитки, общият прием на „свободни захари“ остава над препоръчителните нива в много региони и дори се увеличава в други.
Докато в миналото фруктозата е имала еволюционно значение – помагайки на организма да складира енергия за времена на глад – днес, при постоянен достъп до храна, същите механизми допринасят за хронични заболявания.
„Този анализ подчертава централната роля на фруктозата за метаболитното здраве“, казва Джонсън. „Разбирането на нейните уникални биологични ефекти е ключово за разработването на по-ефективни стратегии за превенция и лечение на метаболитни заболявания.“
Опасни ли са плодовете, защото съдържат фруктоза?
Обикновено не. Целите плодове съдържат фибри, които забавят усвояването на фруктозата, както и полезни хранителни вещества. Истинската опасност идва от „свободните захари“ в газирани напитки, сокове и преработени храни.
Ако тялото може само да произвежда фруктоза, можем ли изобщо да я избегнем?
Не можете напълно да спрете вътрешното ѝ производство, но можете да избегнете факторите, които го стимулират – като храни с висок гликемичен индекс и прекомерен прием на сол.
Защо фруктозата ме кара да се чувствам по-гладен?
Защото при метаболизма ѝ се изчерпва ATP (клетъчната енергия). Когато клетките усещат спад на енергията, те изпращат сигнал до мозъка да приемете още храна – дори ако току-що сте яли.
„Fructose: metabolic signal and modern hazard“ – Ричард Джонсън и съавтори, Nature Metabolism
Докато глюкозата може да допринася за затлъстяване чрез стимулиране на инсулина, фруктозата има уникални ефекти – насърчава синтеза на триглицериди и натрупването на мазнини.
При съвременните условия на прекомерно хранене, хроничният излишък на фруктоза допринася за метаболитния синдром. Нови данни я свързват и с рак и деменция.
Този обзор разглежда биохимичните и физиологичните разлики между фруктозата и глюкозата, както и вътрешния механизъм, чрез който организмът произвежда фруктоза.
Основният извод: фруктозата не е просто източник на калории, а важен регулатор на метаболитното здраве и болестите.
Четете още: По-здравословна ли е естествената захар?
