Баба Ранга (по кръщелно Рангелка Иванова Петрова) се води официално земеделска производителка. Поне така пише на зеленото картонче, издадено й от земеделската служба. Смисълът на тапийката е да съкрати „веригата на доставките” между двора й в Букьовци и столицата. Така възрастната жена може да продава доматите на префърцунените софиянци, дето хем искат качествено, хем евтино, което, както знаем, е невъзможно.
Внучката на баба Ранга, кръстена на нея – Раяна , бере домати в Каш, недалеч от Анталия. Зет й Тръпко прекарва с буса набрани от Раяна турски домати като ги декларира на границата по 50 евроцента килото, за да плаща мижаво мито и ДДС. После в гаража в Букьовци ги прехвърля в кашони от банани и ги кара в София на пазара. Там те вече са със сменена генеалогия като родно производство, оранжерийни, еко домати. Баба Ранга ги дава евтино, по 5 евро килото. Щото на пазара има и по 7.
Ако минат нападжиите или БАБХ-аджиите на проверка тя излиза напред със зеления „пропуск” и ги обезоръжава. А на клиентите не издава касова бележка, убедена, че от касовия апарат хваща ток. Пък и защо да къса хартийки с тендовагинитните си пръст пръсти, след като според закона тя е изключение.
Е, да де, ама после аналитици и коментатори се надпреварват да търсят къде и кой е натоварил на гърба на „земеделската производителка” паразитна стойност, та да поскъпне доматът от 50 цента до 500 цента от оранжерията до крайния клиент. И започват едни дълбочинни анализи на търговски вериги, съмнителни разходи за реклама, запазено място на рафтовете и на всевъзможни търгаши, които ограбват труда на хората, превиващи гръб над плодородната ни земя.
Истината обаче е друга. В Турция доматите на едро към 25 май тази година се търгуват в диапазона от 40.00 до 125.00 турски лири за килограм (приблизително 1.05 до 3.50 евро), в зависимост от сорта и качеството. Актуалните цени на едро по сортове към настоящия момент варират: Обикновени и стандартни домати: 50.00 – 115.00 TRY/кг (около 1.30 – 3.00 евро), розови домати: 40.00 – 115.00 TRY/кг (около 2.10 – 3.00 евро), салкъм (на клон): 25.00 – 120.00 TRY/кг (около 1.50 – 3.20 евро.), чери и коктейлни сортове: 60.00 – 220.00 TRY/кг (около 2.50 – 6.00 евро). (Б.а.- Стойностите са базирани на официални данни от турските общински борси като Antalya Hal Fiyatları).
Така че „рекордните надценки”, толкова любима дъвка на сутрешните телевизионни студия, са удобна (в името на добрата търгуемост на лошите новини) тема. „Огромна спекула” едва ли има, но мащабна спекулация – със сигурност.
Зеленото картонче, което дава зелена светлина на баба Ранга да продава турски домати, представяйки ги за букьовски, трябваше да отпадне от 1 октомври 2025 година. Защото то служи единствено за легитимация пред контролни органи и финансови институции, а занапред тези функции ще продължи да изпълнява справката, генерирана в специалния регистър на земеделците. Само че дали действително е отпаднало ли е или не, никой не знае. Първоначалната регистрация на земеделските стопани продължава да не е обвързана със срок, но следва ежегодна заверка след 1 октомври, от която мнозина се оплакват.
Според бранша тапията отдавна не гарантира самоличността на производителя, а най-вече дава възможност за реализация на нелегалния внос на плодове и зеленчуци. Пак от бранша остават вече без дъх да искат строг контрол по границите на вносната продукция от трети страни.
Те знаят за какво иде реч и настояват за редовни проверки по борси, стокови тържище, крайпътни участъци и пазари срещу нерегламентираната вносна продукция, която се препакетира и се представя за българска. Те молят за намаляване на ДДС на българската произведена продукция и за строг контрол и редовни лабораторни изследвания за пестициди. Те са тези, които искат край на системата с зелените картончета в България – или си производител, или си търговец.
Най-важно им е създаването на бранд за българските плодове и зеленчуци. Произведената продукция да бъде пакетирана с отличителен знак – лого, баркод, лот. Само по този начин потребителят ще знае, че продукцията наистина е българска. Но земеделските министри се сменят, а българските производители, които едва ли държат повече от 20 на сто от продажбите на нашия пазар, остават. Заедно с проблемите си.
