Колко точно е бюджетният дефицит за миналата година може би никога няма да научим. Причина за това са счетоводните жмички, които нееднократно са се играли с него. Едно е ясно – реалната му стойност е доста над обявените от националната статистика 3.5 процента. Някои твърдят даже двойно. Как ли се е случило това?
Българският енергиен холдинг разпредели като дивидент печалбата и от предишната и от 2025 година, като парите после бяха върнати обратно от бюджета като увеличение на капитала. Едното е приход, тоест намаление на дефицита. Другото не се води разход. Чисто счетоводно едни пари си стояха по сметката на БЕХ обаче бюджетният дефицит падна с над милиард, обясни финансистът Владислав Панев.
Другият случай е данък печалба, който банките платиха миналата година, но той беше дължим за тази. Още половин милиард лева по-малък дефицит, допълва Панев.
Отделно е увеличението на капитала на ББР, което не е бюджетен разход, след което банката се разплаща с общините, което пак не е бюджетен разход.
Като сметнем ефектите само от тези случаи, дефицитът отива на над 5 процента, ако не и повече.
„Това е изходната база за Бюджет 2026. Тоест, не тръгваме от 3.5% дефицит, а от доста повече. Е, ако пак ще се лъжем с Брюксел може и да го занулим без реформи. Но то си е за наша сметка”, предупреждава Владислав Панев.
Правителствата на България повече не могат да харчат пари така, както го правят от ковид пандемията насам. Още през 2028-а трябва да се върнем към балансиран държавен бюджет.
„От бизнеса настояваме да бъде сложен край на дефицитите. Никоя фирма не може да си позволи да харчи повече, отколкото е брутната й печалба. Същото трябва да се отнася и за държавата. Законите на финансите са неумолими за всички субекти”, коментират представители на предприемачите.
Депутатът Мартин Димитров пък смята, че премиерът Радев трябва да представи спешно план за овладяване на бюджетния дефицит: „Нашите десни мерки са публични. Процедурата по свръхдефицит само потвърждава нашите тези за реформа на бюджетните разходи. Ситуацията е решима при адекватни и категорични действия!”.
Единодушно е мнението, че основната причина за раздуването на дефицитите е „отпадналата необходимост” от контрол на харчовете.
Според Красен Станчев за последните 10 години заплатите у нас растат доста по-бързо, отколкото цените, включително тази година, включително миналата година, включително по-миналата година.
Икономистът Юлиян Войнов представи подобна статистика и я сравни с други държави от Европейския съюз. „За последните 5 години в България заплатите нарастват с 50%, а инфлацията е 30 процента. Следващата страна с такъв висок ръст на заплатите е Румъния, но с 27%, а средно за ЕС ръстът е 13-14%“, коментира той.
По темата за прекомерния дефицит икономистът от Института за пазарна икономика Петър Ганев препоръчва публикация на БНБ от 2024 година. В нея ясно е описан сценарият как влизаме в процедура по свръхдефицит поради залагане на високи дефицити от финансовото министерство, както и рисковете пред растежа, ако консолидацията бъде постигната с увеличение на данъците.
„Залаганите фискални цели за поддържане на бюджетни дефицити до 3% от БВП в последните средносрочни бюджетни прогнози на Министерството на финансите и потенциалните рискове пред изпълнението им с оглед на несигурната международна среда и тенденцията към нарастващи бюджетни разходи с постоянен характер повишават вероятността за реализирането на сценарий, в който бюджетният дефицит на страната надхвърля 3.0% от БВП„, посочва преди две години централната банка.
„При такъв сценарий и евентуално откриване на процедура при прекомерен дефицит страната би получила „референтна траектория“ от ЕК за нетните си разходи, която да гарантира минимална фискална консолидация от 0.5% от БВП в структурно отношение„, предупреждават още от БНБ. Но кой ли е чел въпросната публикация?
