Десет години след референдума за излизането на Великобритания от Европейския съюз все повече икономисти оценяват Брекзит като тежест за британската икономика, а политическите последици продължават да разклащат страната. Макар прогнозите за незабавен икономически срив след вота през 2016 г. да не се сбъднаха, според редица анализи негативният ефект се е натрупвал постепенно през годините.
Референдумът послужи за катализатор на трайна политическа нестабилност. След обявената оставка на Киър Стармър Великобритания е на прага да получи седмия си министър-председател от гласуването насам.
Социологически проучвания показват нарастващо разочарование сред гражданите. Близо половината от анкетираните смятат, че последствията от Брекзит са по-неблагоприятни от очакваното, а според други изследвания над половината британци биха подкрепили повторно присъединяване към Европейския съюз.
Оценката на икономическите щети е затруднена от последвалите кризи – пандемията от COVID-19, войната в Украйна, напрежението в Близкия изток и промените в световната търговия. Въпреки това редица изследвания стигат до сходни заключения. Според икономисти британската икономика днес е между 4 и 6 процента по-малка, отколкото би била, ако страната бе останала в ЕС. Някои анализи дори изчисляват загубата до 8 процента от брутния вътрешен продукт, пише „Ню Йорк Таймс“.
Един от най-сериозните ефекти е свързан с търговията. Наистина споразумението между Лондон и Брюксел запази нулевите мита за повечето стоки, но новите административни изисквания, проверките по границите и регулаторни различия увеличиха разходите за бизнеса. Така британският износ към ЕС е намалял с около 12 процента, а вносът – с близо 16 процента.
Брекзит не успя да компенсира загубите чрез нови търговски споразумения с други държави. Великобритания подписа десетки нови сделки, но Европа остава най-големият ѝ търговски партньор с дял от над 40 процента от общия обмен.
Значителни промени настъпиха и на пазара на труда. Вместо ограничаване на миграцията, след Брекзит Великобритания отчете увеличен приток на хора от държави извън ЕС. Това промени структурата на работната сила и създаде нови предизвикателства за сектори като хотелиерството, социалните услуги и хранителната индустрия.
Макар сред част от британските политици да се засилват призивите за по-тясно сътрудничество с ЕС, перспективите за съществено преразглеждане на отношенията между Лондон и Брюксел засега остават ограничени.
