За миналата година БНБ е увеличила общото количество монетарно злато с около 2.58 тона, а пазарната стойност на златния резерв е нараснала с 3.683 млрд. лева (около 1.9 млрд. евро), основно поради рязкото поскъпване на златото. Това е записано в Годишния отчет на БНБ за 2025-та. Тази „печалба” има единствено счетоводен смисъл и може да се кешира, само ако златото бъде продадено.
Разликата в тонажа от 2.58 тона е новозакупено злато, което е било необходимо, за да се изпълни изискване на Европейската централна банка за влизането ни в Еврозоната. Ако са били извадени от съществуващия златен резерв, това би могло да предизвика нежелани политически брожения от противници на единната валута, коментират финансисти.
Как е разпределено златото? Златните кюлчета са 513 000 тройунции (без промяна от края на 2024 година). Златните депозити са се увеличили от 801 000 на 867 000 тройунции, а златото в друга форма – от 14 000 на 17 000 тройунции.
В отчета има и няколко важни пояснения. Златото в стандартна форма включва количествата, съхранявани в трезори, както и предоставените на депозит.
Депозитите в злато са в банки с една от двете най-високи кредитни оценки от международно признати рейтингови агенции. Златото в друга форма представлява възпоменателни златни монети, а под „други благородни метали“ се имат предвид сребърни и платинени възпоменателни монети.
Каква доходност е реализирала от златния си резерв Българската народна банка според отчета си за 2025 година?
Средната стойност на златните наличности през 2025-та е около 4.89 млрд. евро, а нетният доход от злато (главно от депозити в злато и операции със злато) е приблизително 24.7 млн. евро. Това съответства на годишна доходност от около 0.51% върху средната стойност на златните активи.
За сравнение, през предишни години доходността по златните депозити беше близка до нулата, така че 0.5% е относително висок резултат за толкова консервативен актив.
Към 31 декември 2025 г. БНБ държи около 27 тона като златни депозити, а около 16 тона са под формата на кюлчета. Това означава, че приблизително 63% от монетарното злато е било предоставено на депозит, а около 37% е съхранявано като кюлчета. Което пък дава ориентацията, че около две трети от резерва е в чужбина, в трезорите на Английската централна банка.т
БНБ не продава инвестиционни златни кюлчета на граждани. Тя обаче пласира златни възпоменателни монети, част от които по закон се считат за „инвестиционно злато“. За тези монети не се начислява ДДС.
Така че, който иска да инвестира във физическо злато, има два основни варианта. Единият е да купи златна монета от БНБ, която отговаря на критериите за инвестиционно злато. А вторият – да закупи инвестиционни кюлчета или международно признати инвестиционни монети от лицензирани търговци или банки, които предлагат такава услуга.
Най-скъпите златни монети, продавани от БНБ, са „Богородиците”: „Св. Богородица – Златна ябълка“ 100 лева, която струва около 7 700 лв. и „Св. Богородица -Златна ябълка“ 50 лева – около 5 800 лева. По-малката, като „ Св. Богородица – Златна ябълка“ 20 лева, струва около 3 000 лв., а „Св. Богородица Златна ябълка“ с номинал 10 лева – около 1 600 лева.
Цените се актуализират периодично според международната цена на златото, като последната промяна е от 1 юли 2026 година. Някои от най-скъпите български златни монети изобщо (вече разпродадени и продавани на търгове) вече достигат 20 000–50 000 лв., а най-редките – и значително повече.
Още по темата: Централните банки са орязали покупките на злато през първите три месеца на 2026-а
