Президентът на Украйна Володимир Зеленски е все по-недоволен от управителя на централната банка Андрий Пишни, защото го смята за твърде близък до Международния валутен фонд и не прави достатъчно, за да подкрепи икономиката по време на войната, съобщава ексклузивно агенция „Блумбърг“, позовавайки се на запознати със ситуацията лица. МВФ си е позволил да раздразнил Зеленски с искания за серия от непопулярни условия в замяна на заеми за подкрепа на Киев, добавят пожелалите анонимност източници. Според тях, предполагаемата връзка на Пишни с вашингтонския кредитор е в ядрото на недоволството на президента. Засега обаче Зеленски не планирал да отстрани Пишни, а и не откривал силни кандидати за заместник на управителя, който ръководи Националната банка на Украйна (НБУ) през по-голямата част от войната с Русия.
Говорителите на украинския президент и на МВФ – Сергий Никифоров и Камила Перес – са отказали да коментират репортажа. Украинската централна банка е посочила в изявление за „Блумбърг нюз“, че „през четирите години на пълномащабната война НБУ демонстрира своята ефективност във всеки от своите мандати: осигуряване на ценова стабилност, поддържане на стабилен валутен пазар и силно доверие в националната валута, защита на финансовата стабилност и осигуряване на безпроблемното функциониране на банковата система.“
Високопоставени служители с достъп до Зеленски, са изразили загриженост, че централните банкери под ръководството на Пишни са направили твърде малко, за да подкрепят икономиката под напрежение, като поддържат строга парична политика. В изявлението си обаче институцията подчертава, че кредитирането се разширява бързо и че сегашният му период на растеж „е най-дълъг и най-динамичен за последните 17 години“.
Разривът заплашва да разкрие как политиката оказва натиск върху независимостта на централната банка във война, която изпробва военните способности, икономическата устойчивост и деликатната конституция на Украйна. МВФ отпусна близо 700 милиона долара на страната през миналия месец в последния транш от четиригодишната си програма за кредитиране в подкрепа на икономиката и бюджета й. НБУ изчислява, че общата пряка бюджетна подкрепа от международни партньори тази година може да достигне около 54 милиарда долара – достатъчно за покриване на дефицита.
Напрежението между Зеленски и МВФ започна да се засилва миналата зима, след като кредиторът одобри програма за заеми от 8.1 милиарда долара за Украйна, изискваща ключови ангажименти от правителството. Те включват повишаване на данъците, което предизвика остри критики от украинските законодатели и много обикновени граждани. Зеленски е бил разгневен от отстъпките към втория по големина донор на Украйна след Европейския съюз и е обвинил няколко висши служители, включително министъра на финансите Сергий Марченко и бившия вицепремиер Тарас Качка, съобщават източниците.
Качка беше отстранен от поста си при реформирането на кабинета миналия месец. По-късно МВФ отложи исканията, като същевременно подчерта необходимостта от защита на независимостта на централната банка по време на последния си преглед на програмата през юни.
Твърди се също, че Зеленски е недоволен и от публичните изяви на Пишни, които смята за по-характерниа за политик, отколкото за технократ-управител на централната банка. Пишни някога е бил активен в политиката, когато е бил заместник-секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана при президента Виктор Юшченко. Той и неговите съюзници впоследствие се обединиха, за да помогнат за провеждането на акциите на движението, което свали проруския президент Виктор Янукович през 2014 година.
Според близки до Зеленски лица, той гледал с подозрение на навика на Пишни да разгласява срещи на високопоставени лица с висши служители и чуждестранни донори в социалните мрежи, както и различни рекламни инициативи на банката.
Украинското законодателство съдържа ред пречки пред освобождаването на управителя на централната банка без солидно правно основание като гаранция за независимостта на регулатора. Пишни беше назначен за шеф на НБУ през октомври 2022 г. – месеци след началото на пълномащабното нахлуване на Русия, а мандатът му изтича през 2029 година.
Украинските централни банкери изненадаха пазарите миналия месец, като повишиха лихвите за първи път от март миналата година в отговор на надигащата глава инфлация. През април Пишни сигнализира, че лихвеният процент вероятно ще се задържи на 15% до второто тримесечие на 2027-а, но натискът върху цените направи увеличението неизбежно.
В условията на засилващите се руски атаки с дронове и ракети, насочени към енергийната инфраструктура и ключови логистични складове, основното предизвикателство за Пишни е да обори критиките, че централната банка не прави достатъчно, за да противодейства на въздействието им върху върху разрушената от войната икономика на Украйна.
Давид Арахамия, който ръководи партийната група на Зеленски в парламента, настоява депутатът Данило Хетманцев да замени Пишни на кормилото на централната банка. Първият заместник-председател на институцията Сергий Николайчук също се се разглеждал като друг потенциален претендент, твърдят източницит.
Пишни – бивш ръководител на контролирания от правителството кредитор „Ощадбанк“, бе смятан за близък до влиятелния началник на кабинета на Зеленски Андрий Йермак, когато стана управител на НБУ. Йермак подаде оставка в края на миналата година заради разследване за корупция.
Предшественикът на Пишни – Кирил Шевченко, се оттегли, позовавайки се на здравословни причини, и се оплака от „почти две години политически натиск“ върху него. В крайна сметка той напусна страната, след като антикорупционните власти го обвиниха в дело за злоупотреба, наричайки разследването политически мотивирано и отричайки неправомерни действия.
