През последните години веганскате диета става все по-популярна. Учени обаче изследвали въздействието на изцяло растителното хранене върху мишки и установили, че то оказва тревожно влияние върху черния им дроб.
Изследователи от Женевския университет в Швейцария установили, че когато мишките преминат към изключително растителна диета, само за няколко дни настъпват промени във функцията на черния им дроб, а мотивацията им за физическа активност значително намалява.
Проучването е публикувано онлайн на 4 септември и ще бъде включено в ноемврийския брой на списание Molecular Metabolism.
„Възможно е човек да се храни вегански, но това е ежедневно предизвикателство, свързано с осигуряването на достатъчно протеини, желязо и калций, както и с приема на добавки с витамин B12“, казва пред Newsweek авторът на изследването Пиер Мешлер, професор по клетъчна физиология и метаболизъм в Медицинския факултет на Женевския университет.
„Въз основа на нашето проучване човек трябва да обръща внимание и на качеството на хранителните протеини, като си осигурява достатъчно BCAA – три незаменими аминокиселини, включително левцин, изолевцин и валин – чрез определени храни като тофу, ядки или леща“, допълва той.
Как изцяло растителната диета повлияла на черния дроб
Изследователите си поставили за цел да проучат как преминаването от хранене, включващо както животински, така и растителни протеини, към изцяло растителна диета се отразява на организма.
Те сравнили две групи мишки: едната била на лактовегетарианска диета, съдържаща растителни и животински протеини, а другата на веганска диета.
Мешлер обяснява, че само за два дни мишките на веганска диета започнали да произвеждат глюкоза по-неефективно.
„При тях се наблюдаваше намалена способност да поддържат нивата на кръвната захар по време на гладуване – процес, за който обикновено отговаря черният дроб, използвайки аминокиселини“, казва той.
Резултатът бил „изразено намаляване на спонтанната физическа активност“.
Този ефект бил „напълно и бързо обратим след връщането към диета с протеини от животински произход“, посочва той.
Той уточнява, че животинският протеин в тази диета също не идвал от месо, а единствено от казеин – млечен протеин, използван при производството на сирене. В текста на оригиналната статия е посочен и суроватъчният протеин.
Изследователите установили също, че при мишките се нарушила регулацията на амоняка. Животните, хранени изцяло с растителни продукти, произвеждали по-малко от ензима глутаматдехидрогеназа (GDH).
Според авторите този ензим „действа като мост между метаболизма на протеините и метаболизма на захарите“. Намаляването на количеството му довело до натрупване на амоняк в организма на мишките.
Мешлер допълва, че дългосрочните последици от изцяло растителната диета при мишките са свързани най-вече с ограничения прием на витамин B12 и желязо, както и с трудностите при набавянето на достатъчно хранителни протеини.
Общият резултат бил умора, обяснява той.
Трябва ли веганите да се притесняват?
Въпреки че резултатите заслужават внимание, експерти смятат, че те не са повод за тревога.
Д-р Нийл Барнард, професор по медицина в Медицинския факултет на Университета „Джордж Вашингтон“, казва пред Newsweek, че това изследване не е пряко приложимо към човешкото хранене, тъй като изследваният ензим GDH се различава съществено при отделните видове.
Барнард посочва, че множество проучвания установяват положителна връзка между изцяло растителното хранене и човешкото здраве, включително по-добър контрол на кръвната захар и по-добро здраве на черния дроб.
Той отбелязва, че негово изследване от 2006 г. показало, че изцяло растителната диета е „три пъти по-ефективна за подобряване на нивата на кръвната захар“ – резултат, който многократно е бил потвърждаван впоследствие.
„Установихме също, че растителното хранене подобрява здравето на черния дроб, като намалява приблизително с една трета количеството мазнини в него за 16 седмици, както при здрави хора, така и при хора с диабет тип 2“, казва той.
Според него резултатите от изследвания върху мишки често не могат надеждно да предскажат ефектите при хората. Причината е, че мишките, както и другите гризачи, имат различни метаболитни потребности и не се хранят със същите храни като хората.
Какво трябва да се случи по-нататък?
Мешлер смята, че следващата стъпка е провеждането на същото изследване при хора, особено предвид факта, че към момента има малко проучвания, които разглеждат прякото въздействие на промяната в хранителния режим върху човешкия организъм.
„Повечето изследвания при хора разглеждат дългосрочната адаптация към веганска диета или сравняват групи от хора, които вече са свикнали с подобен начин на хранене“, казва той.
По думите му съществуващите проучвания вече са показали потенциални проблеми, свързани с недостига на витамин B12 и ниската наличност на желязо в организма.
Той допълва, че проучване на краткосрочната адаптация би могло да помогне за по-доброто разбиране на въздействието от промяната на източника на протеини, особено по отношение на качествения им състав и по-ниския прием на BCAA, преди да се проявят други потенциални хранителни дефицити.
Четете още: Какво се случва с червата ви, когато ядете семена от чиа всеки ден
