Нови изследвания предлагат още една причина да се възползваме от слънчевата светлина, докато имаме възможност: те установяват връзка между по-продължителното излагане на слънчева светлина, подобрения метаболизъм и по-ниските нива на кръвната захар.
„Светлината е подценяван фактор от начина на живот, когато става въпрос за метаболизма“, казва Патрик Шраувен, старши учен в Германския център за изследване на диабета в Дюселдорф, който проучва тази връзка. „Фокусираме се върху храненето и физическата активност, но смятам, че излагането на естествена светлина също играе роля.“
Шраувен е съавтор на малко проучване, публикувано в януарския брой на списание Cell Metabolism. В него 13 души с диабет тип 2 прекарвали няколко последователни работни дни в една от две различни среди. Едната група била изложена на естествена дневна светлина, проникваща през прозорците, а другата – единствено на изкуствено осветление, от 8:00 до 17:00 часа.
Непрекъснатото проследяване на кръвната захар показало, че хората, които имали достъп до дневна светлина, прекарвали повече време в нормалните граници на кръвната захар.
„Това беше едно от първите експериментални проучвания, които показаха, че естествената светлина има подобен ефект“, казва Шраувен.
Повече слънчева светлина – по-ниска кръвна захар
Проучване от август, обхванало над 420 000 души във Великобритания, установило връзка между по-продължителното излагане на слънчева светлина и по-ниските нива на кръвната захар.
Същото изследване установило, че хората, които използват солариуми – които, подобно на слънцето, излъчват ултравиолетова радиация – имат значително по-ниска вероятност да развият диабет тип 2.
Изследователите използвали резултати от изследвания на кръвната захар от UK Biobank – голяма биомедицинска база данни – и ги съпоставили със сателитни оценки за количеството слънчева светлина в районите, където живеели участниците. Целта била да се установи дали излагането на слънце през дните преди кръвното изследване влияе върху нивата на глюкозата.
„Основният извод е, че кръвната захар е била по-ниска, когато през двата или седемте дни преди изследването хората са преминали през период с по-слънчево време в сравнение с обичайното за съответния сезон“, обяснява съавторът на проучването Крис Дибън, здравен географ от Университета в Единбург, Шотландия.
Според Дибън тази зависимост била най-изразена през зимните месеци.
„Логично е ефектът да е най-силен през периода от годината, когато слънчевата светлина е най-оскъдна“, казва той.
В отделен анализ на същите медицински досиета Дибън и колегите му установили, че хората, използващи солариуми, са по-малко склонни да развият диабет тип 2 в сравнение с тези, които не ги използват.
Изследователите избрали хората, които редовно посещават солариуми, като своеобразен заместител на група хора, прекарващи повече време на слънце, обяснява Дибън.
Освен че получават светлина, подобна на слънчевата, от самите устройства, предишни изследвания показват, че ползвателите на солариуми прекарват и повече време на естествена слънчева светлина в сравнение с останалите.
„Те обичат и да правят слънчеви бани“, казва Дибън.
Според него изследователите установили, че хората, които редовно използват солариуми, имат приблизително 20% по-нисък риск от развитие на диабет тип 2 през живота си в сравнение с хората, които не ги използват.
„Това беше доста значителен ефект“, отбелязва той.
Слънцето има и своите рискове
Излагането на слънце и ултравиолетово лъчение обаче има и добре известни отрицателни последици.
Например хората, които използват солариуми, са по-склонни да развият рак на кожата в сравнение с тези, които не ги използват.
Дибън обяснява, че първоначално се насочил към тази област на изследванията, след като попаднал на научни данни, показващи нещо интересно: въпреки че хората, изложени на повече слънчева светлина, имат по-висок риск от рак на кожата, те същевременно имат по-нисък общ риск от смърт и заболявания.
Тези резултати до голяма степен произлизат от корелационни проучвания, а не от изследвания, които доказват пряка причинно-следствена връзка.
Въпреки това все повече научни изследвания свързват по-продължителното излагане на слънчева светлина с:
- По-добро сърдечносъдово здраве.
- По-нисък риск от затлъстяване.
- Подобрен метаболизъм.
„Съвкупността от тези изследвания подкрепя идеята, че светлината е важна за метаболитното и сърдечносъдовото здраве“, казва Франк А. Дж. Л. Шеер, невролог от Медицинското училище на Харвард, който изследва влиянието на вътрешните биологични ритми върху здравето.
Как слънчевата светлина влияе върху метаболизма?
Учените все още изясняват механизмите, чрез които светлината въздейства върху метаболизма. Смята се обаче, че водеща роля играе циркадната система – системата, която регулира вътрешния биологичен часовник на организма.
Тя участва в регулирането на:
- Кръвната захар.
- Телесното тегло.
- Сърдечносъдовата функция.
„Ако погледнем нещата в по-широк план, знаем, че светлината е най-важният сигнал за нашия биологичен часовник и циркадната система“, казва Шеер, който ръководи и Програмата по медицинска хронобиология към Mass General Brigham.
„Доказателствата от тези скорошни проучвания подкрепят идеята, че дневната светлина е сигнал, който може да укрепи циркадната система.“
За разлика от това прекомерното излагане на светлина през нощта може да „наруши тази внимателно координирана система“, обяснява Шеер.
Той посочва изследвания, според които излагането на светлина през нощните часове може да доведе до повишаване на кръвната захар.
„В съвременния свят живеем в необичайна светлинна среда – обикновено прекарваме деня на закрито“, казва Шеер. Това е много по-слабо осветена среда в сравнение с откритото пространство.
„През нощта пък въвеждаме светлина там, където преди не е имало такава. Прекарваме огромна част от времето си пред екрани – телевизори, телефони и компютри – непосредствено преди лягане.“
Учените смятат, че изкуствената светлина през нощта може да активира симпатиковата нервна система, която участва в реакцията „бий се или бягай“.
Тази активация не съответства на естествените процеси, които трябва да протичат в организма през нощта, и може да доведе до нарушаване на регулацията на глюкозния метаболизъм, обяснява Шеер.
С наближаването на зимата и по-ранното настъпване на тъмнината Дибън смята, че натрупващите се научни доказателства подкрепят идеята хората да прекарват повече време навън, когато имат възможност.
Шеер е на същото мнение:
„Излизайте по-често навън през деня. Ако не можете да излезете, стойте близо до прозорец и ограничете изкуственото осветление през няколкото часа преди лягане и по време на сън.“
Не забравяйте обаче да използвате слънцезащитни средства, когато излизате навън.
Важно уточнение: Изследванията показват обещаваща връзка между дневната светлина и по-добрия метаболитен контрол, но все още не доказват, че слънчевата светлина директно предотвратява или лекува диабет. Данните за солариумите не са препоръка за използването им – ултравиолетовото лъчение увеличава риска от рак на кожата.
Четете още: Наистина ли кафявият ориз е по-здравословен от белия
