Г-н Борисов, каква е актуалната Ви диагноза за българската икономика в момента? Можем ли да обобщим с конкретни факти какви пари стигнаха до бизнеса от началото на кризата до днес?
– Диагноза е точната дума. Намираме се в безпрецедентна пандемична криза, която прелива и в икономическа. Хубавото е, че от това заболяване България излиза относително здрава. Спадът на икономическия растеж през 2020 г. беше само 4.2%, което ни поставя в 50% по-добра позиция от средната за ЕС. И сме в пъти по-добре от държави като Испания и Италия. По-добре сме дори от Германия и Франция.
Искам също да отбележа, че по време на кризата България запази своето потребление. Нещо повече, по това време у нас заплатите растяха и то почти с 10% – факт, с който много други икономики не могат да се похвалят. Наред с това, точно по време на кризата, страната ни стана член на ERM II и на Банковия съюз. Пак по същото време България беше сред малкото членки на ЕС, които повишиха кредитния си рейтинг и е сред лидерите по финансова стабилност. На едно от първите места сме най-нисък дълг, съотнесен към БВП. Затова смятам, че балансът между противоепидемични и икономически мерки даде ефект.
Интервенцията ни в бизнеса е на стойност 1.9 млрд. лв., като са запазени стотици хиляди работни места. Само по мярката 60:40 са запазени 300 000 работни места, а безработицата ни остана под 7 на сто.
Тук ще Ви опонират, че тези 1.9 млрд. лв. са под 2% от БВП, а повечето западноевропейски страни отделиха по 10 и повече процента за антикризисно подпомагане. Не е ли ниско нашето равнище?
– Тези мерки представляват само пряката подкрепа за бизнеса и са реализирани от две министерства. Общата стойност на подкрепата за хората от първа линия и за най-нуждаещите се през 2020 г. е 2.3 млрд. лева. Макроикономическите показатели ни отреждат добро място сред държавите в ЕС.
Говорите за нисък спад, но световните експерти очертаха V-образен профил на кризата – с рязък дълбок спад и бързо последващо покачване. Има ли тук някакво противоречие?
– Амбицията ни е в следващите 12 месеца да покрием абсолютно всичко, което е загубено по времето на кризата.
Оценките за правителствените мерки са противоречиви, поради някои изисквания, които се оказват неизпълними от страна на най-засегнатите фирми. Да очакваме ли допълнителни облекчения до края на мандата на това правителство?
– Със сигурност продължават мерките по административно засегнатите сектори, продължава и мярката 60:40, по която – заедно с допълнителните мерки 80:20, досега в икономиката сме инвестирали 1.1 млрд. лева.
Ще продължи социалната мярка „Запази ме“, която реално е 75:0, продължават и помощите за семейства, чиито деца не са на училище, а родителите – в неплатен отпуск.
Най-малко до средата на годината ще продължат и мерките през ББР за безлихвени кредити за физически лица – общо интервенцията на тази банка в икономиката е над 350 млн. лева. Трябва да отбележа също, че през Фонда за възстановяване и устойчивост, Министерството на икономиката ще управлява три фонда на обща стойност 900 млн. лева. В тази посока ще търсим развитие на производства с по-висока добавена стойност и с по-високоплатени работни места.
В кои браншове ще поставите акцент за стимулиране на добавената стойност?
– Основните акценти са преработващата промишленост, високо иновативните услуги и IT сектора.
А в състояние ли сме да продаваме "сиво вещество"?
– Някои наши компании са доста напред в областта на изкуствения интелект.
Как стои въпросът с въвеждането на кръговата икономика в близка перспектива?
– Тя е един от акцентите и в плана за възстановяване, и в оперативната програма, която ще се изпълнява в предстоящия етап на развитие.
Както във всяка криза, едни браншове рухнаха, други отскочиха – като IT сектора, фармацията, онлайн търговията, хранителната промишленост, куриерските услуги. Къде се получиха най-сериозни печалби?
– Имаше сектори, които нараснаха и с по 100 процента. Например електронната търговия. Финансовият сектор запази своите нива.
Оправдано ли се оказа отварянето на ресторантите на 1 март, когато вече ясно се очертаваше стремителното ускорение на здравната криза?
– Винаги съм стоял зад всеки бранш от икономиката. Отварянето стана в период, когато България беше лидер по ниска заболеваемост. Бизнесите са създадени, за да работят, а не да бъдат подпомагани.
Можеше да се прогнозира, че ресторантьорският бранш ще поработи не повече от две-три седмици.
– Не бих казал, че точно този бранш доведе до ръста на заболяванията. Икономиката беше почти напълно отворена, плюс училищата и детските градини.
Една от най-изненадващите идеи през този мандат беше създаването на държавен петролен сектор. Направени бяха и конкретни стъпки в това отношение – гласувани бяха инвестиции от 50 млн. лв. – за първата година, плюс още по 30 млн. лв. за следващите две. Какво очаквате да се случи?
– Тази компания бе създадена в изпълнение на закон, гласуван в парламента. Тя ще управлява част от активите, които досега бяха под управление на държавния резерв – т. нар. складови бази под специален режим. Цитираните средства ще отидат основно за ремонт и поддръжка на тези съоръжения. Очакваме да се повиши конкуренцията на пазара на горивата, като достъп до резерва ще имат повече оператори. Предвижда се в бъдеще тази държавна компания да създаде дъщерни дружества, които да оперират бензиностанции.
Експерти репликират, че това може да изкриви пазара и че намесата на държавата по такъв начин не е характерна за дясно ориентирани икономики. Какво ще им отговорите?
– Именно заради това казах, че на този етап не предвиждаме разгръщане на бензиностанции. По-скоро ще работим по отношение на складовите наличности и достъпа на операторите до тях.
Относно експортно ориентираните български фирми, държавата помага ли им в тази ситуация чрез търговските ни представителства по света?
– Първо ще кажа, че още в началото на пандемията, благодарение на търговските ни представителства и активната работа в Министерството на икономиката, България не остана без внос на предпазни средства и медицински консумативи. Търговските ни представители откликват и на всяко желание за съдействие по износ, чрез електронна платформа.
Ключов е въпросът и за преките чуждестранни инвестиции. Има ли реален напредък по темата от началото на 2021 година?
– Движение има. За миналата година те са били в размер на 2.1 млрд. евро. Насърчените проекти по линия на Министерството на икономиката се увеличават – в периода на кризата сме сертифицирали проекти за 1.7 млрд. лв., немалка част от които са и на български компании.
Очакваните във времето близо 60 млрд. лв. от Брюксел биха могли радикално да преобразят нашата икономика. Ще се възползваме ли от този уникален шанс?
– Би трябвало да се възползваме по най-добрия начин. Заедно с екипите на вицепремиера Дончев очакваме парите по плана за възстановяване – 12 млрд. лв., да бъдат усвоени в рамките на две години, което да доведе до значим тласък. Целият ресурс от 50 млрд. лв. трябва да доведе до сериозни резултати. Важна е бизнес средата и запазването на данъчната система.
Изразявате задоволство от постигнатото увеличение на доходите, но нормално ли е ръстът на средната заплата в държавната администрация да е по-висок, отколкото в частния сектор?
През изтеклите 4 години доходите растяха средногодишно с над 10%, а общият им ръст достига 50 процента. По този начин растяха и заплатите в бизнеса. Ръстът на възнагражденията в държавния сектор по време на кризата се реализира главно по отношение на хора от първата линия на борбата с вируса.
Журналистите също бяха на първа линия, те осъществяваха комуникациите в обществото, много от тях преболедуваха, някои загубиха живота си. Но остана впечатлението, че финансовият ресурс на държавата бе ориентиран не към целия медиен бизнес, а главно към телевизиите. Защо се получи това разделение?
– Мерките са хоризонтални, в подкрепа на работните места – 60:40, 80:20 и са еднакви са всички бизнеси.
Предвиждате ли нови инструменти за подпомагане?
– Съществуващите мерки продължават да изпълняват ролята си. Срещите ми с бизнеса, работодателите и различни компании дават информация, че са добри и работещи.
Каква е икономическата Ви прогноза за 2021 година?
В следващите 12 месеца очаквам растеж, който да покрие всичко загубено по време на кризата, защото икономиката ни остана сравнително здрава през най-тежкия период.
Разговора води: Емил Янев
