Преди дни Корнелия Нинова с тревога сигнализира в пост във Фейсбук, че Борисов е изхарчил от фискалния резерв 5 млрд. лева, като го е оставил в незапомнен спад. Лидерката на социалистите се позова на официална информация на Министерството на финансите и се обърна към Борисов като го призова да спре и да не посяга на парите за пенсии в Сребърния фонд като част от Фискалния резерв.
„Г-н Борисов, не посягайте на Сребърния фонд, защото този път няма да е като първия. Сребърният фонд беше създаден през 2008 г. от правителство на БСП. Във фонда се събират 50% от приходите от приватизация, 25% от излишъка на републиканския бюджет и приходите от концесии. Тези средства могат да се ползват единствено и целево само за пенсии”, предупреди БСП лидерката.
В момента сме изправени пред опасност Борисов да прегази закона, както вече се случи с резерва на Здравната каса през 2010. Тогава министърът на финансите Дянков, с лекота прехвърли 106 млн. лв. за здраве в общата каца на държавния бюджет.
От официалната информация на Министерството на финансите за периода от септември до декември 2020 г., за три месеца,
Борисов е изхарчил 5 млрд. лева от фискалния резерв
Това означава, че останалите "свободни" средства са само 1.4 млрд. лв. (без салдата на НОИ, НЗОК, Сребърния фонд и средствата от ЕС). Такъв спад не е имало от 2010 години. Помним как реагира тогава правителството на ГЕРБ – национализира резерва на НЗОК, над 1.3 млрд. лева се вляха в републиканския бюджет и потънаха в незнайни харчове.
Въпреки жалбата на БСП до Конституционния съд и всичките ни битки да спасим здравните вноски на хората, парите не бяха върнати в бюджета на НЗОК, жалва се Нинова. Ситуацията днес била сходна. Резервът бил празен и на премиера в оставка можело да му хрумне да прибере парите от Сребърния фонд.
Борисов знае, че сега последиците няма да са като първия път. Това са парите за заслужения труд на нашите бащи и майки и са възможност за преизчисляване на всички пенсии. Не може ГЕРБ да ги залъгва с 50 лева предизборно и да прибере 3.3 млрд. лева от техните пари следизборно. Нека докато се правят сметки за брой депутати и бъдещо правителство, не допускаме този човек да нанесе още вреди на държавата“.
Разликата е в това, че
сега Борисов си има Кирил Ананиев,
който е врял и кипял в почти дузина правителства и знае, че след 15-то число дупката във фиска частично ще бъде попълнена с вноските от ДДС. Все неща, на които Дянков тепърва ще се учи. А Ананиев внимава в картинката. Анализатори дори отбелязаха, че петъчният (16 април) цирк на ГЕРБ в парламента е имал за цел именно "да саботира" питането към Ананиев за фискалния резерв. Така седмица по-късно той би могъл да осъвремени данните и да лиши коалиция "Анти-ГЕРБ" от резонни въпроси.
Точно затова потърсихме мнението на финансови аналитици доколко основателни са тревогите на Нинова.
„Едва ли някои може с лекота да източи Сребърния фонд. Той е „най-строго охраняваната част от Фискалния резерв" – с отделен закон за него, в отделна сметка”. Това коментира специално за „БАНКЕРЪ" Петър Ганев от Института за пазарна икономика. Но добави, че останалите в момента пари в Сребърния фонд са под опеката на Единната сметка, така че тяхната „мобилност” може да бъде голяма. Движенията при тях е сложно да бъдат хванати, каза още той.
"Трудно може да се пипа Сребърния фонд, едва ли някой ще рискува да го прави", обясни и водещият икономист Красен Станчев.
Така индиректно обориха икономистката Иванина Манчева, според която „Правителството използва фондове, които трябва да са неприкосновени като Сребърния фонд или ядрените фондове, или учителския фонд и т.н., за да финансира свои разходи, което би трябвало да се ограничи чрез Закона за публичните финанси".
Въпреки това въпросът:
какво изтича и какво се влива във Фискалния резерв
остава добре пазена тайна.
Според Ганев цифрата 13 млрд. лв. Фискален резерв, от който тръгват всички критици на управлението на ГЕРБ, е нереалистично завишена. Резервът съвсем за кратко е бил на това ниво, нормалният му размер през последните години е около 10 млрд. лева.
Според данни на БНБ към първата десетдневка на април фискалният резерв е бил около 5.9 млрд. лева. Това е най-ниското му ниво от кризисната 2010-а насам. „Но нещата са динамични. В момента очакванията ми са да се е увеличил до около 8 милиарда лева”, каза Ганев.
Колкото до Сребърния фонд – той е мъртъв.
Тези около 3.3 млрд. лева почти не се увеличават от дълго време, защото приходи в него отдавна не постъпват, а активното му управление е забравено дори като идея. За десетината години на съществуването си във фонда трябваше да са натрупани поне 20 млрд. евро. Едва тогава би имало реален смисъл от тези пари.
След като Сребърният фонд беше създаден през 2008 г. с вноска от 2 млрд. лв., за последвалите вече 12 години в него е постъпил само 1 млрд. лв. – от приватизация и концесии. Това са жалки суми.
На практика цялата сума е внесена като годишни депозити в Българска народна банка с решения на управителния съвет на фонда. Резервните пари за пенсии продължават да са с нулева доходност. Нещо, което един парламент с грижа към избирателя отдавна би трябвало да разследва и да възстанови равновесието.
Консервативната инвестиционна политика, която се прилага при управлението на фонда обаче, осигурява ако не друго, то поне постигането на положителна реална доходност, т.е. на доходност, надхвърляща темпа на инфлация за определен период от време. Така се изпълняват изискванията на приетите Дългосрочна инвестиционна политика на Държавния фонд за гарантиране на устойчивост на държавната пенсионна система и на Средносрочната стратегия за инвестиране на средствата от него през периода 2018-2020 година.
Според тези два документа, сегашните пазарни условия не предполагат реализирането на висока доходност при избраните ниски нива на инвестиционен риск, поради което най-добрата алтернатива за инвестиране на средствата от Сребърния фонд ще продължи да бъде под формата на депозит в Българската народна банка.
Идеята на съществуването на Сребърния фонд е да подкрепя пенсионната система. Но средствата в него са толкова малко, че биха стигнали за изплащането на пенсиите само за няколко месеца. А
през 2060 г. недостигът на пари в държавната пенсионна система ще надхвърли 9% от БВП
на страната, колкото е сега целият разход за пенсии.
Тази прогноза на НОИ, естествено, е условна, но засега не се виждат предпоставки за сериозен позитивен обрат в демографията, който да спре застаряването и намаляването на населението. Защото последните правителства не направиха нищо за населението на България, но направиха много за своите фаворити, от които да получат облагите за времето след мандата.
И точно това очертава неприятна дилема за бъдещите управляващи – да намалят парите, необходими им за други сектори или пък да увеличат данъците, които обаче ще бъдат поети от все по-малък брой работещи хора.
