Повишения на цените се очакваха по време на икономическото възстановяване от пандемията, но войната на Русия в Украйна напомпа допълнителен инфлационен натиск основно чрез по-високите енергийни котировки, коментира през уикенда в интервю за германската медия T-Online.de министърът на финансите на Германия – Кристиян Линднер.
"Инфлацията е реална заплаха. Много хора я усещат когато отворят хладилниците си.", заяви Линднер. Той допълни, че по-силният долар спрямо еврото също допринася за инфлационния ръст.
Линднер посочва, че Европейската централна банка, която отговаря за паричната политика, "носи огромна отговорност". И всички трябва да действат решително, за да овладеят и поставят положението под контрол.
На редовното си съвещание на 9 юни управителният съвет на ЕЦБ обяви края на свръхщедрата си монетарна стратегия и заяви повишение на лихвените проценти с 25 базови пункта през юли, както и по-съществен лихвен ръст през есента.
Валутните търговци обаче не вярват на лихвените обещания на ЕЦБ, които не се оказаха достатъчни да подкрепят единната европейска валута в условията на очератващите се рискове от нееднаквото икономическо възстановяване на различните страни от общността и от военните действия в Украйна.
Въпреки че председателят на институцията Кристин Лагард отправи най-категоричното си послание за последните повече от 10 години и обърна гръб на отрицателните лихви, еврото буквално потъна под 1.05 щ. долара и в сутрешната търговия на 13 юни (11.22 ч. българско време) се разменяше срещу 1.0470 щ. долара.
От началото на годината еврото е поевтиняло с грубо 7% към зелените пари, които се добавят към загубените през 2021-а също около 7 процента.
Валутните играчи не останаха удовлетворени от заявката на госпожа Лагард за по-голямо увеличение на лихвите през септември след юлския ръст с 0.25% след като тя посочи "значителния низходящ риск за растежа" от войната. Търговците не са убедени и в способността на ЕЦБ да защити по-слабите държави от еврозоната от растящите кредитни разходи, което се вижда от разширяващия се спред между доходността на германските държавни облигации и на аналогичните по срочност италиански книжа, който е най-широк от началните месеци на пандемията през 2020-а. Една от причините е, че по-интензивното затягане на паричната дисциплина ще засегне негативно страните с най-голямо дългово бреме. Диференциалът между доходността на десетгодишните италиански облигации и на аналогичните по срочност базови германски дългови книжа, приключи търговията си на 9 юни над 200 базови пункта – най-много от май 2020-а. А на 13 юни той се разшири допълнително до 231 точки.
По оценка на валутни анализатори, тези обстоятелства вероятно ще накарат инвеститорите да започнат да отчитат в обменните курсове и растящия риск за европейския растеж, който би могъл да ограничи обхвата и дълбочината на затягане на паричната политика до края на годината. Те прогнозират, че ЕЦБ ще повиши лихвите до максимум 1.5% за целия възходящ цикъл, което в никакъв случай няма да е достатъчна подкрепа за еврото в конкуренцията му с щатския долар.
Съветът на влутните експерти към клиентите им е да продават евро и да купуват американски долари.
