Г-н Пенев, какви бяха последствията за застрахователния пазар от прегледа на качеството на активите?
– На първо място искам да уточня, че независимият преглед бе насочен не само към активите на застрахователната индустрия, но обхвана и балансите като цяло, т.е. беше извършен преглед не само на активите, но и на пасивите, включително и на техническите резерви и на всички задължения на застрахователите. Прегледът на балансите на застрахователите установи, че капиталовите изисквания в застрахователната индустрия се покриват повече от 100%, така че не може да се говори за наличие на проблеми в застрахователната индустрия като цяло.
С въвеждането от 1 януари 2016 г. на новата регулаторна рамка Платежоспособност 2 към застрахователите бяха приложени нови и по-високи капиталови изисквания. Изцяло беше променена нормативната уредба в посока всеобхватно идентифициране, оценка и отчитане на всички рискове, включително и оперативните.
Пълният преглед на балансите на всички застрахователи, включително и на малките, които са извън приложното поле на Платежоспособност 2, още в първата година от въвеждането на новия режим натовари допълнително и чувствително застрахователната индустрия, но имаше и своите положителни страни и ефекти.
Кои са тези положителни ефекти?
– Осигурено беше определено конкурентно предимство на българската индустрия на вътрешния пазар на Европейския съюз – за това допринесоха добрите резултати от прегледа на балансите. Те ясно демонстрираха надеждността на индустрията ни и нейната прозрачност. Това позволи на застрахователите и на надзора да идентифицират на ранен етап някои слабости и да насочат усилията си към тяхното адекватно преодоляване. Не се потвърдиха някои очаквания от страна на европейски институции и организации да се проявят сходни ефекти като тези за румънския застрахователен пазар след извършения там аналогичен преглед на балансите.
След прегледа на балансите се установи, че общото капиталово изискване за платежоспособност е в размер на 157%, а общото минимално капиталово изискване е 313% за застрахователите на индивидуално ниво. Капиталовото изискване за платежоспособност в общото застраховане е 147%, а минималното капиталово изискване е 333 процента. За животозастраховането капиталовото изискване за платежоспособност е 235%, а минималното капиталово изискване е 238 процента. С тези резултати се изпълняват и надвишават надзорните изисквания за капиталова адекватност.
А какво според Вас накара Комисията за финансов надзор да разпореди втора проверка на балансите на застрахователите?
– За някои дружества допустимите собствени средства не бяха достатъчни да покрият капиталовите изисквания към 30 юни 2016 година. Но дефицитите са в такива незначителни размери, че без проблем биха могли да бъдат компенсирани. От доклада за прегледа на балансите се вижда, че тези дружества вече са предприели необходимите мерки. Включително и собствените средства са осигурени, което ще намери своето отражение в годишните финансови отчети.
Именно, за да бъде потвърдено това и от надзорната институция, и от застрахователната индустрия, ще бъде извършена и независима проверка на балансите на годишна база за цялата 2016 г., за да могат да бъдат потвърдени резултатите и изпълнението на предприетите и реализираните мерки от страна на застрахователите, при които са установени отклонения от изискванията.
Друг важен момент е, че прегледът на балансите недвусмислено демонстрира адекватността на нивата на техническите резерви в застрахователния сектор. Независимите външни експерти дори предложиха да се намалят техническите резерви до общ размер на 209 млн. лв. в общото застраховане и на 22 млн. лв. в животозастраховането. Доколкото техническите резерви представляват оценка на бъдещите задължения на застрахователите, които са предвидени за изплащане на обезщетения на застрахованите и на увредените лица, ясно се вижда, че застрахователната индустрия е добре подплатена с резерви и може адекватно и ефективно да изпълнява своите ангажименти към потребителите на застрахователни услуги.
Проведените стрес-тестове също така демонстрираха приемлива устойчивост на индустрията, като неблагоприятните ефекти от различните тествани сценарии не надвишават 15 процента.
Налага ли се след този преглед да бъдат правени промени в пазарната политика и поведение на застрахователите и в каква посока да са те?
– Пазарната политика, съответно пазарното поведение на застрахователите са в непрекъснат процес на развитие и адаптиране към динамично променящата се среда.
Българската застрахователна индустрия е част от единния пазар на застрахователни услуги на Европейския съюз, така че се съобразява с протичащите и там тенденции и промени.
Може ли да очакваме, че вследствие на прегледа ще има консолидация в застрахователния сектор?
– Консолидирането в застрахователния сектор се активизира вследствие на определени корпоративни политики. Сам по себе си независимият преглед на балансите не би могъл да предизвика процеси по консолидация в застрахователния сектор. А като се вземат предвид и добрите резултати от прегледа, вероятността да се появи такава тенденция само заради приключилия преглед на балансите е пренебрежимо ниска.
А съдържа ли някакво предизвикателство проверката на счетоводните отчети? Застрахователните дружества на "Алианц" избрали ли са вече своите двама одитори?
– Застраховането само по себе си е дейност по поемане и управление на рискове – ефективното управление на тези рискове в условията на силно конкурентна среда определено е предизвикателство. Застрахователите преминават през продължителна и непрекъсваща поредица от предизвикателства с регулаторен характер – като се започне от присъединяването към Европейския съюз и пълното привеждане на дейността им съобразно изискванията на Платежоспособност 1, премине се през подготовката и пълното прилагане на Платежоспособност 2. Включително и в рамките на 2016 г. и в началото на 2017 г. две проверки на балансите, извършени от външни, независими и одобрени от надзора оценители.
В контекста на всичко това одитирането на счетоводните отчети от двама одитори трудно може да се приеме за предизвикателство. Съществуват обаче определени оперативни въпроси, които трябва да бъдат решавани, и те са свързани с избора на две одиторски дружества, тяхното предварително съгласуване с Комисията за финансов надзор и последващото им приемане от Общото събрание на застрахователното дружество.
А как ще се отрази на пазара въвеждането на системата бонус-малус?
– Въвеждането на единни изисквания за системата бонус-малус при сключването на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в Република България произтича от разпоредбата на чл.490, ал.5 от Кодекса за застраховането. Тази разпоредба достатъчно ясно показва какъв се предполага да бъде дизайнът на системата, т.е. какви да са факторите, които ще се използват за коригиране на премията от страна на застрахователите, а именно поведението на водача при движение по пътищата, съответно извършваните от него нарушения и причинените щети в резултат от извършваните нарушения.
Дизайнът на унифицираната система бонус-малус ще бъде определен на база анализ на честотата на събитията и размера на изплатените претенции по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в резултат на пътнотранспортни произшествия, съответно на причините и факторите, които в най-значителна степен обуславят виновно причиняване на ПТП. Анализираните фактори ще включват честота на изплатените претенции, нарушаване на правилата за движение по пътищата съгласно Закона за движение по пътищата, както и размера на изплатените претенции.
Идентифицираните фактори ще бъдат включени в задължителна единна система бонус-малус, която ще бъде регулаторно въведена и задължителна за прилагане от всички застрахователи. Необходимо е да се има предвид, че тази система няма да е всеобхватна, нито единствена, тъй като застрахователите ще могат да прилагат и свои индивидуални системи бонус-малус, с които да отчитат други фактори и специфични условия, във връзка с техните подписвачески политики и застрахователни портфейли.
Моделът на системата бонус-малус се очаква да включва подходящ брой и вид рискови фактори, които да бъдат използвани при определяне на коефициенти за коригиране (намаляване или увеличаване) на базовите премии, определяни от застрахователите, като рисковите фактори могат да включват фактори за поведението на водача при движение по пътищата (допускане на определени видове нарушения на правилата за движение по пътищата, които въз основата на съществуващата статистика обуславят в най-значителна степен виновното причиняване на ПТП) и брой на причинените застрахователни събития/причинени ПТП. Рисковите фактори може да включват и тежестта (размера) на изплатените претенции.
Една от основните цели на регулаторната система бонус-малус е да гарантира постигането на определени социални ефекти, свързани с намаляване на броя на тежките ПТП, при които се причиняват смърт и тежки телесни увреждания. Търсенето на този ефект и приемането на такава система бонус-малус са заложени и в Националната стратегия за подобряване на безопасността на движение по пътищата на Република България.
Ще изисква ли това някаква специална подготовка от застрахователните дружества?
– След приемането на наредба, с която ще бъде въведена задължителната система бонус-малус, застрахователите ще трябва да съобразят дейността си и своите информационни системи с регламентираните условия и същевременно тези застрахователи, които прилагат и ще продължат да прилагат свои собствени системи бонус-малус ще трябва да ги адаптират съобразно задължителната.
Може ли да се очаква увеличаване на цените на застраховките? Цената на застраховането на автомобилите у нас съответства ли напълно на поеманите рискове?
– Унифицираната система бонус-малус сама по себе си би следвало да е неутрална към средните цени за пазара, тъй като тя само преразпределя равнищата на премията в посока намаление или увеличение на базовата тарифа, в зависимост от рисковия профил на водача.
Що се отнася до самата цена на задължителната застраховка, смятам, че тя не е достатъчна, което се потвърждава и от публикуваните на страницата на Комисията за финансов надзор данни, съгласно които комбинираният коефициент по тази застраховка е над 100% през 2015 година. Очаквам стойността на този коефициент да се запази и през 2016 г., което еднозначно показва, че застрахователната премия е недостатъчна.
Застрахователните измами с автомобили все още ли представляват бич за нашия пазар?
– За съжаление въпросът със застрахователните измами е постоянно в дневния ред на застрахователите. Не мога да цитирам конкретни данни или обобщена информация, тъй като засега такава не се събира и поддържа от застрахователната индустрия. Отделните застрахователи имат свои политики и конкретни мерки за противодействие на това явление.
Обаче с приемането на новото законодателство, относно автомобилното застраховане и с изграждането на централизирана база данни в Гаранционния фонд вече са налице необходимите предпоставки и застрахователната индустрия може да потърси и скоро да реализира ефективен и адекватен механизъм за противодействие и значително намаляване на случаите на застрахователни измами.
Редно ли е да се настоява за задължително застраховане на личните имоти срещу определени събития и срещу кои по-точно?
– Основен принцип на застраховането е неговата доброволност. Задължителни застраховки могат да се въвеждат само в случаите, когато се провежда определена държавна политика или се защитава съществен обществен интерес, какъвто е например случаят със задължителната „Гражданска отговорност“, която защитава интересите на всички лица, пострадали от пътнотранспортни произшествия.
Въпроси и решения за въвеждане на задължително имуществено застраховане на катастрофични рискове следва да бъдат предмет на задълбочен анализ и въпрос на широко обществено обсъждане с представители на всички заинтересовани страни.
Орлин Пенев е един от доайените в българското застраховане. Той е и председател на управителния съвет на Асоциацията на застрахователите в България. Има магистърска степен по инженерство (в сферата на корабните двигатели) и по финанси. Работил е в "Океански риболов", в застрахователна компания "Булстрад", а от 1998 г. е заемал различни позиции в групата на "Алианц". Издига се до изпълнителен вицепрезидент на банково-застрахователната група "Алианц България Холдинг". В момента е член на изпълнителния комитет и главен директор "Подписваческа дейност" на холдинга. Бил е председател на УС на Асоциацията на застрахователите в България, а в момента е председател на УС на "Национално бюро на българските автомобилни застрахователи", по-известно под името "Зелена карта".
