Поръчкова или не, наказателната акция срещу бившия директор на Националната разузнавателна служба (НРС) ген. Кирчо Киров продължава, а Софийският военен съд изглежда неумолим по делата срещу него. След като през май 2016 г. му наложиха присъда от десет години лишаване от свобода за присвояване на почти 5 млн. лв. от ведомството, военните магистрати продължават в същия дух. Тази седмица Киров получи 15 години лишаване от свобода за присвояване на повече от 5 млн. и 100 хил. лв. служебни средства в различни видове валута. По искане на военната прокуратура е утежнена и мярката за неотклонение на генерала – "домашен арест".
Обвинителният акт по това дело беше внесен в началото на миналата година. Според него ексшефът на НРС е присвоил цитираната сума в периода от 2007-а до 2011 г. в съучастие със свой подчинен, като парите били в евро и щатски долари. Предвид квалификацията на престъплението като особено тежък случай съдът постанови и конфискация на половината от притежаваното от Кирчо Киров имущество. На съучастника му – полковника от резерва Димитър Лидарев, е наложена условна присъда от три години лишаване от свобода с петгодишен изпитателен срок. Лидарев изготвял по разпореждане на Киров фалшивите документи за теглене и отчитане на сумите и получавал лично парите от касата на службата.
Срещу Кирчо Киров се водят общо четири дела, като едното от другите две е също за източване на служебни средства под паравана на държавна тайна – за купуване на самолетни билети за бизнес класа. Именно делата за длъжностно присвояване описват схемата, по която публични средства са отклонявани уж за секретни операции. Според възприетата от първата инстанция обвинителна теза разходите за специалната разузнавателна дейност са утвърждавани в продължение на години след нейното приключване.
Държавното обвинение съобщи, че до разкриването на престъплението се е стигнало след обясненията на ген. Киров пред съда по другото дело за присвояване. Той опитал да убеди съда, че сумите били харчени при най-висока секретност изцяло в интерес на националната сигурност. Поради разглеждането на делото при закрити врата за новото обвинението беше съобщено по-късно.
"По време на съдебното следствие тогава, по искане на прокурора, Военният съд е изискал от НРС справка имало ли е действително такава дейност и такива разходи. В архивираните оперативни дела на НРС не са били открити никакви документи, но някои особености при тяхното ползване след архивирането е довело до назначаване на повторна и много задълбочена проверка. Били са проверени отдавна архивирани финансови документи, които получават гриф за секретност, след като са попълнени. Там проверяващите от НРС са се натъкнали на фрапиращи факти за теглени и отчитани четирицифрени суми във валута", съобщиха прокурорите.
След образуването на делото разследващият екип от военни следователи е анализирал стотици оригинални документи, като е бил проследен целият им път от създаването им до архивирането им. В тях било вписвано, че се правят разходи по оперативни дела, които били окончателно приключени и архивирани години преди това. За прикриване на присвояването са били унищожени документи, в които трябвало да се опише за какво са нужни тези пари. Разпитаните от разследващите 15 разузнавачи обяснили категорично, че нито са извършвали такава дейност, нито са получавали пари за нея.
Това обвинение е сходно с първото срещу Кирчо Киров – че за същия четиригодишен период е присвоил други близо 5 млн. лв., като за улесняване на престъплението съставил над 1000 официални финансови документа за доказване на служебни разходи. Присъдата беше потвърдена от Военноапелативния съд, но Върховният касационен съд върна делото за ново разглеждане на втората инстанция с обичайния мотив за допуснати процесуални нарушения. Военна прокуратура пък настоява за по-тежко от 10-годишното наказание.
Четвъртото дело срещу Киров е за разгласяване в ефир на държавна тайна за евентуално платен откуп на Иран за освобождаване на задържан за трафик на наркотици българин. След като бе върнато веднъж на прокуратурата, то започна също при закрити врата в Софийския градски съд. Поводът за него е телевизионно предаване от 2014 г., в което Киров посочи ролята на службите ни за спасяване на български шофьор от претенции на иранското правосъдие.
В коментар за освобождаването на заловения през 2008 г. в Иран със 130 кг хероин в камиона си Живко Русев Киров потвърди, че разузнаването първо го е отървало от смъртната присъда, след което е издействало да бъде предаден на българските власти. При това генералът оповести детайли, които злепоставят висшето държавно ръководство на ислямската република.
"Единствената настойчива молба беше да не бъде реализирана смъртна присъда. Реакцията на иранската страна беше доста емоционална, защото там наказанията за наркотици са смъртни. Не поискаха нищо в замяна. Казаха, че молбата ще бъде докладвана на президента Ахмадинеджад и на религиозния водач на Иран. Още докато бяхме там, казаха, че има настроение да бъде разгледана нашата молба в положителен аспект", разказа Киров. По това време той отдавна не е шеф на НРС и срещу него се води дело за присвояване, но разказът му кореспондира с фактите за съдбата на Живко Русев.
Вместо смъртна присъда шофьорът получава доживотна и още през същата 2014 г. е върнат в България. Тук доживотната присъда е заменена с пет години лишаване от свобода, но след протест на прокуратурата наказанието нараства на 15 години. Русев пък се оплака, че едва в България разбрал какво е затвор, защото в Иран изтърпявал наказанието си в килия с персийски килим, с телефон, с телевизор и не се лишавал от нищо. Самият Кирчо Киров признава, че е съобщил публично класифицирана информация, но се оправдава, че това е станало само два месеца преди да изтече срокът на секретност.
Началото на серията дела срещу Кирчо Киров беше поставено с уволнението му през април 2012 г. от съветнически пост в политическия кабинет на експремиера Бойко Борисов. Само ден след новината за уволнението му прокуратурата обяви, че срещу него е образувано дело за финансови несъответствия, в основата на което залегна финансов одит на Сметната палата. Друг премиерски съветник – Яне Янев, пък направи връзка и със злоупотреби, допуснати при предоставяне на българско гражданство от бившата президентска двойка Георги Първанов – Ангел Марин.
Киров беше неизменно начело на НРС именно по време на двата мандата на Първанов като държавен глава. В грама на бившия американски посланик Джон Байърли от януари 2007 г., посветена на българските тайни служби, беше посочено, че ролята на генерала е да контролира досиетата на Държавната сигурност. Близки и роднини на Кирчо Киров бяха настанени в ръководството на БСП, в Държавната комисия за сигурността на информацията, Като цяло ексшефът на НРС вярва, че ще излезе сух от съдебната баталия и затова не прие съкратена процедура за разглеждане на процесите. Киров твърди, че съвестта му е чиста, защото не бил присвоил нито цент и нямал провинения. Процесите срещу него определя като поръчкови и режисирани въз основа на показанията на един-единствен свидетел. Пред медиите твърди, че е преследван политически, за да се отклони вниманието от дебата за корупцията и да се покаже на европартньорите, че има осъдена знакова фигура. Отделно Кирчо Киров подчертава, че "войната" срещу него се води от сегашното ръководство на НРС. За последната присъда знаел предварително и ще обжалва до дупка.в Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", както и в президентския екип на друг бивш президент – Росен Плевнелиев.
