На 12 април стана ясно,че ЕСПЧ в Страсбург е постановил решение по още едно българско дело – този път за т. нар. царска реституция. На правителството е даден срок до 13 септември тази година или да се споразумее със Симеон Сакскобургготски и със сестра му Мария Луиза, или да даде възражения. Изводът от тази новина е само един – съвсем скоро правителството пак ще плаща някому с нашите пари заради ината си и заради откритото си нежелание да реши този казус – компетентно и веднъж завинаги.
Впрочем на 12 април стана ясно и друго. Все пак най-вероятно бъдещото плащане ще бъде в редуциран размер, защото жалбата на цар Симеон срещу отнемането на двореца "Кричим" е отхвърлена от Европейския съд за правата на човека в Страсбург. Причината: българското правосъдие е отхвърлило претенциите за реституция на базата на подробно и добре мотивирано решение. Така служителите на Темида са умили очите на властта, която знае само един начин на действие – тъп инат до края и нищо друго. И продължава да се крие зад тях.
Но за нас, данъкоплатците и гласоподавателите – именувани просто народ, остава втората част от новината – и тя е лоша. ЕСПЧ е допуснал за разглеждане жалбата на царя и на сестра му cpeщy обявения през 2009 г. от парламента мораториум въpxy paзпopeждaнeтo c царските имоти.
Има и трето, и то поне засега е висящо: по жалбата на царя и на сестра му срещу одържавяването на имотите "Ситняково" и "Capъгьoл" съдът в Страсбург е решил да поиска още обяснение от българското правителство и ще се произнесе по същество на една по-късна дата. Което ни кара да очакваме добро решение за страната ни, но все пак и със свити сърца. Защото не се знае какво обяснение ще сътворят юристите на изпълнителната власт. И какви доказателства и факти ще изложат. И дали след тяхното проучване в Страсбург няма да си скубят косите от ужас.
Впрочем практиката досега показва, че от властта заден ход или някакъв компромис по каквато и да е тема не бива да се очаква. През ноември миналата година Симеон Сакскобургготски предложи на властта у нас извънсъдебно споразумение, което държавата отхвърли с чисто процедурна хватка: правителството чакало парламента да приеме специален закон, който да замени т. нар. мораториум върху царските имоти и с този нормативен акт в ръка да реши всички проблеми с имотите на царските наследници.
Тази елементарна врътка предизвиква обаче единствено горчив смях и съжаление. Защото всички знаем как депутатите на управляващата коалиция пишат за един час – в почивката между две заседания на парламента и на коляно, всякакъв закон, стига да им го поискат от кабинета. И след това го приемат в две четения с мнозинство. Затова са смешни тези доводи и обяснения за нежеланието на властта да се споразумее с наследниците на починалия цар Борис Трети. И да направят така, че да не продължим да плащаме по всяко решение на ЕСПЧ.
Но на кого му пука за нашите пари…
