Инвеститорите отново се тълпят около сложните кредитни деривативи, обвинявани за умножаването на загубите от последната световна финансова криза. Убеждението им този път е, че те са по-сигурни , отколкото през 2007-а, защото вече не са гарантирани с нискокачествени ипотеки.
Продуктите, познати като синтетични кредитни производни (CDOs) събират в един пакет финансови деривативи, чиято доходност зависи от финансовите резултати на облигации, на кредити и други дългови инструменти. По този начин те осигуряват на хеджинговите фондове и на другите инвеститори още една възможност да залагат на надеждността на корпоративна Америка. За разлика от стандартните CDOs, които "комплектоват" самите облигации и заеми, синтетичните им аналози се оказаха особено дестабилизиращи по време на последната световна криза, защото дадоха възможност за множество залози за едни и същи ипотечни заеми. Новите им роднини обаче са гарантирани от корпоративни дългове, а не от рискови жилищни заеми и инвеститорите смятат, че по този начин шансовете за настъпването на евентуално бедствие са силно занижени.
Пазарът на синтетични CDOs засега е далеч по-малък, отколкото през миналото десетилетие, но уверено нараства. По оценка на анализатори на "Джей Пи Моргън" броят на ценните книжа, обвързани с кредитен индекс, който ги следи, е скочил с 40% от началото на 2019-а. Което означава, че при тази скорост делът на пазара на този вид производни ще надхвърли изтъргуваните през 2018-а 200 млрд. щ. долара. До края на годината предстои да бъдат емитирани и други, специално организирани за определени клиенти сделки, на стойност от 50 до 80 млрд. щ. долара.
Синтетичните CDOs привличат инвеститорите защото предлагат по-висока възвръщаемост отколкото може да се открие на световните пазари за облигации. Там средната годишна доходност е едва 2% и дългове за трилиони долари се търгуват с отрицателни лихви. За разлика от тях онези, които са готови да преглътнат първите загуби от книжата, които гарантират CDOs, могат да получат близо 10% годишна възвръщаемост на инвестициите си.
Структурите на новите продукти също са променени, за да отговарят по-адекватно на риска. Например, при сделките "по поръчка" траншовете с по-нисък кредитен рейтинг, но с по-висока доходност, имат по-голям дял, отколкото при традиционните сделки и по този начин се намалява потенциалната концентрация на загубите.
Най-активните купувачи на синтетичните CDOs са хеджинговите фондове със 70% дял от пазарните обеми. Участието на банките е 10% – пет пъти по-малко, отколкото над 50-те им процента преди пет години, по оценка на "Джей Пи Моргън". Сред най-видните участници на пазара на този вид продукти са "Ситигруп", "БНП Париба" и "Сосиете женерал", а английската "Барклейз" се опитва да разшири присъствието си. В официално изявление "Ситигруп" посочва, че синтетичният им бизнес със CDOs е придружен с обоснован риск и управление на капитала и отговаря напълно на съществуващите и на предлаганите регулации.
