В Лос Анджелис почина Родни Кинг, който през 1991 г. за едно денонощие стана култова фигура след полицейска акция. Тогава няколко пазители на реда методично пребиха афроамериканеца с палки, а след това го оставиха вързан в канавката край пътя в очакване на линейката. Този случай така и щеше да си остане неизвестен, ако случаен свидетел не го беше заснел с видеокамера и не беше занесъл записа в телевизията. Полицаите незабавно бяха изправени пред съда, който отначало ги оправда. Това решение на магистратите предизвика в Лос Анджелис вълна от безредици и погроми с участието на афроамериканци. По улиците на града излязоха хиляди хора, които протестираха срещу полицейския произвол и расовата дискриминация.
Тялото на 47-годишния Родни Кинг бе намерено на 17 юни тази година в басейна на дома му, който се намира на 80 км от Лос Анджелис. Пристигналите на мястото пазители на реда се опитали да реанимират мъжа, но не успели да му помогнат. От полицията побързаха да съобщят, че върху тялото на Кинг не са открити следи от насилствена смърт и обещаха да публикуват резултатите от съдебномедицинската експертиза. За местните правоохранителни органи Родни Кинг беше особено значима фигура, защото с неговия случай започва новата история на градската полиция.
На 3 март 1991 г. след дълга гонитба полицаите спират автомобила, зад чийто волан се намира Кинг. Той се връща от гостуване при приятели, където тримата пушили марихуана. По-късно се установява, че съдържанието на алкохол в кръвта му надвишава допустимата граница 2.5 пъти. При появата на полицаите двамата спътници на Кинг се предават, без да окажат никаква съпротива. Родни обаче упорито отказва да излезе от колата.
По-късно обяснява, че се страхувал да не го пратят в затвора. През 1989-а Кинг е арестуван за грабеж – той взима 200 долара от касата на магазин, като заплашва продавача. След това е осъден на две години затвор, но излиза след година. Останалата част от присъдата на Кинг е условна. Когато полицаите решават да го спрат през март 1991 г., той се страхува, че към старите обвинения ще бъдат прибавени нови и че пак ще бъде пратен зад решетките. Затова решава да избяга от патрула, а когато планът му се проваля – отказва да излезе от колата.
Петима полицаи го измъкват насила от автомобила и се опитват да го задържат, без да вадят огнестрелно оръжие. Те не са наясно дали Кинг се намира под въздействието на алкохол или на наркотици и не знаят доколко е агресивен. Затова, когато Родни започва да се съпротивлява, пазителите на реда решават да не се церемонят с него. Те го бодват с електрошок в гърба, той пада на колене, а после чрез побой го принуждават да лежи на земята.
Неволен свидетел на тази сцена става Джордж Холидей, който живее близо до мястото, където спират Кинг. Той успява да заснеме част от случващото си. Видеозаписът му започва от момента, когато Кинг лежи на земята и дори не се опитва да се изправи. Камерата запечатва как няколко полицаи бият жестоко мъжа, който практически вече не може да мръдне, а останалите (по това време полицаите вече са извикали подкрепление и побоят е наблюдаван от 17 техни колеги) гледат случващото се, без да предприемат каквото и да било. В края на краищата Кинг е вързан и оставен да лежи в канавката, за да дочака линейката, тъй като очевидно има нужда от медицинска помощ. Впоследствие пострадалият твърди, че докато го биели, полицаите го наричали негър и го заплашвали с убийство. Пазителите на реда пък категорично отричат използването на расови намеци и заплахи.
В болницата установяват, че Кинг има счупване на лицевите кости, на десния глезен, както и множество натъртвания и разкъсни рани. Трима хирурзи го оперират в продължение на пет часа. А докато Родни Кинг се намира в болницата, Джордж Холидей отива със записа си в полицията в Лос Анджелис. Там обаче не обръщат никакво внимание на видеото. Тогава Холидей занася лентата в телевизията, където веднага я приемат и я показват без цензура в новините.
Клипът мигновено се превръща в сензация не само в САЩ, но и в чужбина, а никому неизвестният Родни Кинг се превръща в символ на съпротивата срещу полицейското беззаконие и расизма. Видеото се появява на 5 март и само два дни по-късно пострадалият е освободен, без да му се повдигат обвинения. На 15 март четиримата полицаи, участвали в побоя, са изправени пред съда в Лос Анджелис. Магистратите се колебаят известно време, но в края на краищата решават да не привличат под отговорност онези, които просто са зяпали случващото се.
Съдът срещу четиримата пазители на реда продължава почти година. В края на краищата на 29 април 1992 г. те са оправдани от съдебните заседатели, сред които няма нито един чернокож американец. Едва ли властите са очаквали, че след почти 12 месеца хората ще посрещнат толкова остро присъдата. Тъкмо това решение обаче, а не толкова самият факт на побоя, предизвиква масови протестни акции на афроамериканците в САЩ и най-вече в Лос Анджелис. Безредиците се оказват най-силните и най-масовите в историята на града. За шест дни там загиват над 50 човека, други две хиляди са ранени. Погромаджиите нанасят на града загуби в размер на 1 млрд. долара, рушейки всичко по пътя си – магазини, офиси, автомобили.
Фактически вълненията прерастват в истински бунт. Повечето от протестиращите са засегнати от мисълта, че полицаите едва ли биха си позволили подобни действия, ако Родни Кинг беше бял американец. Преломен момент в безредиците става видеозапис, направен от хеликоптера на новинарски канал. На него се вижда как в един от районите на Лос Анджелис афроамериканци спират камион, измъкват от него шофьора Реджиналд Дени, който се оказва бял, и хладнокръвно го пребиват, както полицаите – Родни Кинг, а след това го захвърлят насред пътя.
Налага се властите да въведат комендантски час, затворени са предприятия, училища и магазини. Очевидно силите на полицията не стигат, за да се справи с протестиращите. На помощ на пазителите на реда идват подразделения на Националната гвардия, военнослужещи от армията на САЩ и морски пехотинци. Едва тогава вълната от безредици е овладяна.
Впрочем на третия ден от погромите по телевизията се появява самият Родни Кинг. Той очевидно не е очаквал, че присъдата срещу мъчителите му ще прерасне в толкова масови безредици и ще доведе до нови жертви. Думите му: Хора, наистина ли не можем да намерим общ език? – се предават по всички телевизионни канали. На следващия ден след емоционалното му изказване министерството на правосъдието обявява началото на федерално разследване по случая на Кинг. Постепенно градът започва да се връща към обичайния си ритъм. Въпреки изблиците на насилие в различни райони комендантският час е отменен. Военните обаче си тръгват от Лос Анджелис чак в края на май.
Година по-късно – през април 1993-а – съдът обявява новата присъда по шумното дело. Този път сред съдебните заседатели има двама афроамериканци. Двама от полицаите са признати за виновни в превишаване на пълномощията си и осъдени на две и половина години затвор, а другите двама са оправдани. Родни Кинг получава от властите на Лос Анджелис компенсация от 3.8 млн. долара. Самият той иска от градската администрация 56 млн. долара – по милион за всеки удар, който му е нанесен.
Впоследствие Родни Кинг каза, че дори да има възможност да промени миналото, би минал отново през този кошмар, защото последвалите събития са направили света по-добър. Кинг наистина се оказа значима фигура за САЩ. Говорейки за неговата смърт, шефът на полицията в Лос Анджелис от 1997-а до 2002-а Бърнард Паркс заяви, че побоят е бил една от най-ужасните страници в историята на местната полиция, но тъкмо той и последвалият бунт са дали тласък за необходимите реформи. В началото не 90-те години в САЩ се появиха многобройни правозащитни организации, които поставиха полицията под обществен контрол.
Впрочем тези събития не успяха да променят самия Родни Кинг. Начинът му на живот си остана предишният. Попадал е няколко пъти в ръцете на полицията за различни нарушения – веднъж блъска с кола собствената си жена и бяга от местопроизшествието, друг път пресича пиян на червен светофар. Кинг не криеше, че подобно на баща си цял живот е страдал от алкохолна зависимост, с която се бореше неуспешно.
Историята на автомагистралата през 1991 г. му донесе слава, от която той се възползва, за да участва в безбройни шоута по американската телевизия, по време на които лекари помагаха на знаменитости да се отърват от алкохолна и наркотична зависимост. През април 2012-а Кинг публикува автобиографията си Вътрешен бунт. Съдейки по интервюта, които даде, той така и не е успял да свикне с ролята си на правозащитник, която активно му приписваха, нито да се почувства героя, в който го превърна историята.
