Парадоксално, но колкото по-слаб става т. нар. ни елитен спорт, толкова повече пари се наливат в него. В бюджета на Министерството на младежта и спорта през 2014-а мизата за издръжка на топспортистите ни е качена до 46.31 млн. лв. – сума, която надхвърля две трети от заложените годишни разходи за ведомството в размер на 66.2 млн. лева. За сравнение, по уточнен план за 2013-а то е разполагало с 43.11 млн. лв., а за елитните състезатели са заделени малко над 28 милиона. Това е твърде изненадващ и рязък завой след нееднократно анонсираните от министър Мариана Георгиева нови спортни приоритети. Още с встъпването си в длъжност тя заяви, че ще търси взаимовръзката между масовия спорт и високите постижения. Съответно щяха да се строят площадки, игрища и тенис кортове по села и паланки. От проектобюджета за 2014-а обаче се вижда, че връзката ще си остане илюзия, след като държавата продължава да налива пари по върховете на пирамидата, докато основите й са прогнили и поддават със страшна сила.
Твърде вероятно е
средствата за подготовка на най-добрите
ни спортисти да са драстично увеличени поради факта, че през 2014-а в Сочи ни очакват най-скъпите и помпозни олимпийски игри в историята. Само че зимните ни спортове са в толкова отчайващо състояние, че ще бъде шеметен успех, ако две-три бели лястовици се класират в осмиците на дисциплините си. Лидерът на биатлонистите ни Красимир Анев отново нахлузи ските и това е добре, защото той, както и щафетата с добра подготовка могат да объркат сметките на някои от фаворитите. С малко късмет сноубордистката Александра Жекова пък може да се бори даже за място в Топ 3. Но за съжаление всички останали наши представители ще са в руския черноморски курорт за колорит. Няма ги бившите ни звезди от ледената площадка Албена Денкова и Максим Стависки, нито светкавицата Евгения Раданова. Талантливият ни ски скачач Владимир Зографски разочарова на последната лятна купа, а представителите ни в ски алпийските дисциплини, ски бягането, ски свободния стил и евентуално в бобслея ще се радват, ако попаднат сред първите тридесет. На този фон ще е твърде неуместно, ако увеличеният спортен бюджет се окаже изяден от неподготвена за успехи делегация.
Друг е въпросът, че преди федерациите и клубовете
да приберат лъвския пай
от парите, е необходимо да се знае кой за какво се бори, какви спортисти ще подготвя в перспектива и как ще харчи предоставените му средства. В това отношение е похвално, че ведомството на Георгиева все пак започна процедура за категоризация на спортовете, за да открои тези, които ще останат на държавната хранилка. Защото е безумие от бюджета да се хвърлят милиони за 83 спорта, за някои от които данъкоплатците дори не знаят, че съществуват на картата. Пресявката обаче засега е в твърде начален етап и трудно ще бъде завършена до края на годината заради неизбежния сблъсък на интереси. Битката ще е жестока дори между 38-те олимпийски дисциплини, които, изглежда, ще бъдат редуцирани наполовина. И съвсем разумно спортният министър, който едва ли е достатъчно навътре в материята, прехвърли отговорността за черния списък на Българския олимпийски комитет.
Олимпийците на Стефка Костадинова предложиха за приоритетно финансиране общо 21 спорта, разделени в три групи успешни, социалнозначими и престижни и зимни. Първият поток е безспорен, тъй като в него попадат дисциплините със състезатели, класирали се до осмо място на Олимпийските игри в Лондон и носили ни много успехи в миналото – бокс, борба, волейбол, вдигане на тежести, гимнастика и художествена гимнастика. Сянка на съмнение пада единствено върху гимнастиката, която след оттеглянето на Йордан Йовчев (сега заместник спортен министър) едва ли скоро ще открие своя нов голям шампион.
Втората група, в която влизат дисциплините със спечелени медали от световни, европейски първенства и световни купи, е далеч по-дискусионна. В нея влизат леката атлетика, плуването, баскетболът, кану-каякът, тенисът, спортната стрелба, гребането, джудото, конният спорт, ветроходството и тенисът на маса. Логично сред недоволните се наредиха представителите на колоезденето и бадминтона, които могат да влязат в графите и на успешните, и на социалнозначимите.
За сметка на това сред избраните на БОК попадна ветроходството, чиито представители в Лондон 2012 – Йоан Колев и Ирина Константинова, се наредиха съответно 26-и и 22-ри в своите класове. Мнозина смятат, че благоразположението към този спорт се дължи на обстоятелството, че в ръководството на олимпийския комитет има двама негови представители – президентът на федерацията Валентин Николов и ректорът на Националната спортна академия Пенчо Гешев. Конният спорт
също има сериозни покровители
в лицето на председателя на федерацията Тодор Гергов, който наследи на поста баща си, небезизвестния пловдивски бизнесмен Георги Гергов. При встъпването си в длъжност Тодор Гергов каза, че федерациите едва ли ще се съгласят да им режат постоянно бюджетите и ще има леки прискърцвания, докато се наместят пластовете. Но пластовете очевидно ще се разместят сериозно и някои ще се окажат сред затрупаните.
Най-странно е присъствието в списъка на Българската федерация по шейни на улеи и естествени трасета, която наистина може да се похвали с четири участия на зимни олимпиади, но главно с туристическа цел. Така че спортното ведомство ще има сериозни главоболия да избистри приоритетните спортове и да реши дали ще дава нещо на останалите. В това отношение се очертава още по-голям хаос в системата да внесе приетата от Министерския съвет наредба, според която спортното министерство ще може
да финансира директно клубове
и спортисти. Досега парите минаваха през федерациите, които ги разпределяха на своите членове, но в много спортове като стрелбата, кану-каяка и фигурното пързаляне избухнаха скандали заради отклонено по съмнителни канали финансиране. Освен това и в този случай ще трябва да се прецизират критериите за успешни и общественозначими, тъй като повечето клубове на ОСК ЦСКА например в миналото са произвеждали големи спортисти, а сега са на ръба на оцеляването.
Що се отнася до другите пера в спортния бюджет, средствата за спорт в свободното време и за учащи бяха вдигнати от 11 млн. на 13 млн. лева. Малко над 2 млн. лв. са заделени за политики за младите хора и с тях директните субсидии от бюджета надхвърлят 40 млн. лева. По план за 2013-а спортните разходи на държавата след последната корекция са дори повече – 42.41 млн. лева. Въпреки рокадите в ръководството на тотото, съпроводени с повишените отчисления от 17 на 18% за издръжка на спорта, оттам министерството чака още 25.7 млн. лв., които не надхвърлят много заложената за тази година сума.
Голямо недоумение буди фактът, че за политиките в областта на привеждането на спортните обекти и съоръжения във вид, отговарящ на съвременните международни стандарти, са предвидени само 2.37 млн. лева. Министерството управлява активи на Академика 2011 и Националната спортна база на стойност над 250 млн. лв., повечето от които са в твърде несъвременно състояние. И тези 2 млн. лв. са капка в морето на рушащата се спортна инфраструктура. Да не говорим, че нов национален стадион няма да бъде строен през бюджета на спортното ведомство, нито сегашният Васил Левски е планирано да бъде модернизиран. Само основният ремонт на Зимния дворец по сметките на Георгиева ще струва около 50 млн. лв. и е твърде любопитно дали парите все пак ще дойдат по някоя линия.
