След две години робство на строгите икономии, бюджетните съкращения и капиталовите ограничения Кипър започва малко по малко да се завръща към нормалността. Икономиката на острова се оказа изключително издръжлива на сътресенията, а финансовият сектор в страната успя да се самосъхрани дори и след драматичните събития от март 2013 година,
Прогнозите са, че 2015-а ще бъде още по-добра за Никозия, особено след като в понеделник (6 април) Централната банка на Кипър отмени напълно всички капиталови ограничения, които бяха въведени преди две години, за да предотвратят изтичането на капитали от страната. Мярката бе част от спасителния заем от 10 млрд. евро за острова, договорен с "тройката" кредитори – Международния валутен фонд, Европейската комисия и Европейската централна банка. Кипър бе принуден да поиска помощ от европейските си партньори, след като претърпя масивен трус в банковата си система и беше на ръба на фалита.
И въпреки че и други страни членки на ЕС получиха финансова помощ от "тройката", единствено в Никозия бяха въведени ограничения за тегленето на средства и лимит за банковите трансфери. В първите месеци след кризата на острова кипърците имаха право да теглят само до 300 евро на ден от банкомат, а за извършване на международни плащания се изискваше разрешение от Централната банка. Постепенно рестрикциите бяха облекчени, което помогна за стимулиране на икономиката.
С вдигането на последните ограничения вече няма да има месечен лимит от 20 хил. евро за трансфери от частни лица към чуждестранни банки и таван от 10 хил. евро за суми, които кипърските граждани могат да взимат със себе си при пътуване извън страната. Това означава, че както фирмите, така и гражданите ще могат да прехвърлят пари в чужбина без ограничение.
Бизнесът определя премахването на ограниченията като решение с "особена важност" за икономиката. Според представители на фирмите това поставя началото на завръщането към нормалността в банковата система и помага за привличане на инвестиции от чужбина.
"Вдигането на капиталовите ограничения е вот на доверие в нашата банкова система, която днес е напълно независима от гръцките банки", заяви президентът на Кипър Никос Анастасиадес. Той изрази увереност, че средиземноморскияj остров се възстановява успешно – въпреки тригодишната рецесия.
Съгласно клаузите на споразумението си с "тройката" кипърските банки трябваше да продадат цялата си клонова мрежа в Гърция и да се отърват от всичките си притежания на гръцки облигации – основния виновник за проблемите им.
Въпреки това отмяната на ограниченията за капиталови транзакции може да има и негативни последици за кредиторите в Кипър. Депозитите в страната се понижават до 46.5 млрд. евро към края на февруари 2015-а спрямо 67.5 млрд. евро за същия месец на 2013 година. Според агенцията за кредитен рейтинг "Стандард енд Пуърс" (Standard & Poor’s) премахването на контрола може да постави в риск стабилността на нивата на депозити.
През март 2013-а властите в Кипър затвориха за две седмици двете най-големи банки на острова – "Бенк ъф Сайпръс" (Bank of Cyprus) и "Лаики Банки" (Laiki Bank), докато постигнат сделка с европейските си кредитори. Когато банките отвориха отново, беше въведен пакет от мерки за ограничения на вътрешните и международните движения на капитали, които да предотвратят масово изтичане на депозити от банки.
В замяна на международната помощ кипърското правителство се съгласи да затвори втората по големина банка "Лаики Банк", а вложителите с депозити над 100 хил. евро в най-голямата банка на острова "Бенк ъф Сайпръс" понесоха загуби от 47.5% върху депозитите си. Средствата бяха използвани за рекапитализация на банката чрез вътрешни източници или т.нар. механизъм bail-in.
