Има нещо дълбоко лицемерно в апелите за солидарност с бежанците, които се носят надлъж и шир из европейския ефир. Ако бях среден германец, със среден годишен доход от 49 920 евро, на базата на средна часова брутна заплата от 20 евро, може би щях да мисля по друг начин. Но аз съм един среден българин, с годишен доход четири пъти по-малък от този на колегата от Германия.
Въпреки кризата неговата представа за бъдещето се основава на усещане за стабилност и прогнозируемост на работа и доходи и съответно на живота. А аз, подобно на повечето ми събратя, съм се хванал за парапета, увиснал над бездна от тъмнина и несигурност. Засега се държим здраво, но това не ни прави по-спокойни за утрешния ден – бездната е отдолу и само чака да отслабим хватката.
Чух вицепремиера Румяна Бъчварова емоционално да обяснява в поредното си телевизионно интервю, че нашата солидарност се изразява – освен, разбира се, в чисто човешкото съчувствие към горките мигранти – и в приемането на квотното разпределение в разселването им като естествено, европейско поведение. Още повече, ние дори имаме право да поставим условие и да приемем такива бежанци, каквито са ни необходими, обясни тя. Изглежда според Бъчварова, както и според всички управляващи впрочем, ако прегърнем по европейски квотното разпределение и условието ни бъде изпълнено, всичко ще бъде наред.
А дано, ама надали. И точно в това се състои лицемерието на българските политици, които с апломб обясняват колко важно е да спазваме основополагащите принципи на европейската общност. Горкият Робер Шуман, навярно се обръща в гроба! Изглежда, родният политически елит е забравил, че днешният ЕС всъщност е отроче на Европейската общност за въглища и стомана, създадена по идея на Шуман с цел икономическа интеграция и наднационално изграждане на Европа.
Шумановата идея за икономическа интеграция така и не се състоя – всички анализатори говорят за Европа – вече дори не на две, а на три скорости, периферии на Европа, център и прочие. Само нашенските доморасли политици мълчат по въпроса и вместо горчиви истини, плямпат шаблонни фрази за европейското единство и призовават за солидарност. Как да се интегрираме икономически в останалия свят, след като средната брутна заплата у нас е 880 лева! При минимална работна заплата в Германия от 1473 евро!
Ок! Нека да приемем онези квотни 2200 бежанци! Какви да си поръчаме обаче? IT-специалисти, машинни инженери, строителни експерти, лекари, какви? Любопитно е какво мислят по този въпрос министърът на икономиката и социалният му колега? Плещейки за европейска солидарност, досега никой от управляващите не е споменал какви работни места ще заемат разселените у нас мигранти.
Министрите ни не се справят с родната безработица, а тръгнали да уреждат на работа бежанци, повечето от които очевидно са с икономически мотиви да търсят път към Европа… Защо напират към Германия? Ами много ясно – вижте средната часова ставка и минималната работна заплата! А у нас властите са безпомощни да намерят работа на 350 000 българи, 36 000 от които са на възраст до 25 години! Как правителството се грижи за тях?!
Повечето от приятелите на децата ми са безработни. Имат зад гърба си признати български университети, но са без работа. Шансът им е да хващат пътя към Дания, Швеция, Норвегия и там да търсят щастието си. Някои от тях вече тръгнаха.
И така, както съм се вкопчил за парапета, какво да посъветвам собствените си деца?! Нищо друго, освен да се включат в преселението на народите. И когато тръгнат, европейската солидарност ще ми е близка, а нашите политици – още по-чужди и далечни.
