Миналата нощ сънувах кошмар: ученик съм и съм на черната дъска. Ще ме изпитват по математика. Макар усещането да е познато, от дълбините на подсъзнанието ми плъзна тих ужас, че ми предстои отново да се давя в онзи прословут басейн, който се пълни от две тръби, пък се празни от други три с различен диаметър, а аз трябва да изчисля кога в него ще има достатъчно вода, за да скоча от трамплина…
Бях се препотил вече три пъти, когато даскалицата най-сетне започна да диктува условието на задачата: по улица "Перник", в посока бул."Стамболийски", с равномерна скорост от 3 км в час се движат три ромки – баба, дъщеря и внучка. Те са на възраст съответно 39, 26 и 13 години. Трите са бременни в деветия месец. В задачата се пита: след колко години ти ще трябва да минаваш по съседната улица, защото по "Перник" няма да можеш да се разминеш с вървящите срещу теб роми?
Задачата направо ме потресе. Изтрих потно чело с тебеширена ръка и си рекох: скъсаха ме. И тогава се събудих. Бързо погледнах през прозореца и въздъхнах облекчено – улицата беше сравнително празна, само внучката от кошмара галеше наедрял корем…
Знам, че нещо в реалността, което ме е обезпокоило или пък силно ме е впечатлило, е предизвикало този кошмар. Макар че бързината, с която се множат, е поразителна, си дадох сметка, че нямам нищо против ромите в махалата, даже познавам повечето от чаветата им. Не са те причина за кошмара.
И досущ като сенатор от Древния Рим, където е имало практика да анализират сънища на заседания на Сената, седнах да тълкувам моя. Тъкмо започнах и изведнъж в съзнанието ми проблесна чутото преди време, че в Китай вече са позволили на семействата да имат и второ дете. Навярно предполагаемият резултат от падането на това ембарго ме е шокирал, казах си. Реших да проверя и отворих на компютъра някакъв си онлайн брояч, който в реално време показва колко е населението на Китай в момента. Само за 10 секунди то скочи от 1 376 851 085 на 1 376 851 090 души. Очевидно ставах свидетел на чудо: на всяка втора секунда там се раждаше дете!
Мислех, че анализът е свършил, но проблясъците продължиха. Сетих се, че тези дни премиерът Бойко Борисов бе в Китай. Помислих си, и бездруго Борисов се оплаква, що не вземе да покани китайците да инвестират в човешки "матриал" у нас? Те имат огромен потенциал, развиват се с огромни скокове и освен деца могат да правят всичко, включително и мартеници…
Що не?! Още повече подобни инвестиции напоследък са на мода в Европейския съюз, тъй като щели да разнообразят застарелия генетичен "матриал", да обърнат негативните демографски тенденции, да създадат нови работни места, да раздвижат икономиката и прочие положителни явления. Неслучайно Ангела Меркел призова недоволните от Близкия изток да тръгват към Германия…
Когато Германия се препълни с бежанци, ще почнат да препращат към нас мигрантите от Близкия изток. Ние вече си имаме потомци на преселници от Индия, турци, власи, макета, евреи – значи са налице всички предпоставки България да стане модел за мултикултурна европейска държава.
Липсват ни само малко китайци. Ако попълним палитрата, държавата ще се изпълни със значение, ще натежи в международен план. И тогава можем решително да "изтрием" обидата, нанесена ни от "Ислямска държава", която ни пренебрегна и не ни изброи в списъка на враговете си. Поведени от главнокомандващия Росен Плевнелиев и военния министър Николай Ненчев, ние ще им обявим война и ще пратим шестте си МИГ-а да ги направят на пух и прах! А така!
Ако ги ремонтират овреме, разбира се…