Когато една гостенка в национална телевизия призова в навечерието на коледните празници да посрещнем с радост Рождество Христово, а да не се занимаваме с Доган, Местан и ДПС, медиите се сконфузиха. В продължение на няколко дни полагаха отчаяни усилия да бутнат темата назад и встрани. И донякъде успяха с чужда помощ. Но само донякъде. Или пък направо доникъде…
Но сега за помощта. Вижте кои млъкнаха като риби – по мълчанието ще ги познаете. Мълчи президентът, мълчи кабинетът, мълчат партиите, мълчат управляващите, мълчи опозицията, мълчат протестърите, мълчат интелектуалците. И какво прави в тази ситуация народът с цялата условност на това понятие? Ами решава, че Доган си знае работата. И тегли по една майна на цялата номенклатурно-агентурна шайка, заграбила държавата. С пожеланието да се самоизядат като единственото средство за частично възмездие.
В последните дни се роят анализи. В тях гъмжи от истини, но така и не става ясно коя е последната истина. Лидерът на ДСБ Радан Кънев (чест му прави, че не закъсня с реакцията) обяви, че не разбира задкулисието, но обясни ставащото с него. Обяви среднощната реч на Доган за пиянска, но я разчете като проруска и много страшна. После сервира новината за предстоящ нов десен проект, който ще е отворен за всички, с изключение на откровените предатели. Дали този проект ще бъде свързан с президентската му кандидатура, или с учредяване на нова политическа формация било чисто инструментален въпрос. Излиза, че пиянската реч на Доган консолидира дясното.
Но както обикновено консолидацията на дясното е ужасно закъсняла. Ако някой още се съмнява, съвсем скоро ще разбере, че преди да удари по масата, почетно-естественият лидер на ДПС напълно се е консолидирал. Във външнополитически план американско-турската карта не вдъхва доверие по отношение на либералните и евроатлантическите ценности. Тя може да спечели играта единствено с манипулиране на цените на петрола, но ако не успее, няма на какво друго да разчита. Ценностите на свободата и демокрацията в страните от бившия източен блок отдавна не са това, което бяха. Навсякъде егоизмът е еднакво безмилостен към околните, а безплатният обяд е за малцина.
Във вътрешнополитически план консолидацията пък е просто крещяща. Патриотарската позиция на премиера Бойко Борисов пред турския премиер Давутоглу, че пред Местан и Доган избира България, не е това, което изглежда. Тя е маска на държавност, зад която задкулисието обезпечава своето възпроизводство. Дори споменът на Борисов за размахания му от Путин пръст с "Турски поток" е лош не защото пръстът е размахан от Путин, а защото това е станало от Анкара.
Евроатлантическите перспективи и оперативни програми така и не успяват да изтрият у някого сянката на изпуснатите милиарди от големите руски енергийни проекти. Щом италианците питат защо "Северен поток" може, а "Южен" – не, а германците гласят втора тръба, без да ги е еня за евроатлантизма, дебатът е излишен. И понеже знаем КОЙ разпределя порциите, остава да бъдат уточнени новите политически и парламентарни сервитьори. Тъкмо това бе топтемата на Рождество Христово, с Дядо Коледа будалкайте децата.
