„Пребенда“ при католиците е „правото на управата на катедралите и монашеските ордени да присвояват дял от приходите на храма“.
Пребендализъм е политическа система, при която избраната власт разпределя част от приходите в интерес на своите поддръжници и в свой собствен интерес.
Демокрация ли? Пазарна икономика?
Айде стига толкова. Бойко да каже!
И той казва, без да знае, че това, което прави, е "пребендализъм!"
Даде например картбланш за държавната борса за ток. Такова чудо по света няма. Дървено желязо. Борсите са частни акционерни дружества. На тях търгуват брокери, излъчени от акционерите им. Бойко си направи нещо като нищо с името „борса“. Което е и незаконно. Защото тази "борса" нито е подавала документи за лиценз, нито ще подава в Държавната комисия за стоковите борси и тържищата. А зад пазарното перде ще се въртят токовите далавери на други изобретатели.
Друг пример – пенсионната реформа. Даде пълни права на Първия финансист да прави законови промени, с които да подплаши осигуряващите се в частните пенсионни фондове и да ги вкара в солидарната кошара НОИ. Където парите на тези, които работим сега и плащаме осигуровки сега, отиват веднага за пенсии на хората от сегашната трета възраст. Като дойде нашият ред за "достойни старини", ще си чакаме парите от циганите и емигрантите. Ей така, оторизиран от премиера, финансовият министър ще размаже надеждата ни за по-висок доход на старини (чрез втората частна пенсия) и ще ни превърне в постсоциалистически сбърканяци.
Трети пример: бизнес чистка. Спомняте ли се как Симеон Дянков връщаше данъчния кредит на близките до властта фирми за месец, а другите чакаха с месеци. Сега пък се прави друго – държавата инжектира през обществените поръчки в „свои“ фирми и по този начин им дава конкурентно пазарно предимство. Другите, разбирай ненашите, да мрат.
Четвърти пример – безлихвените заеми. Правителството вече ще решава коя община е пред фалит и само то ще определя къде колко да налее, за да интубира местната власт. А после, когато парите трябва да се връщат – пак Горанов и Бойко ще решават кой да връща и кой – не. Тази дейност ще се "оживява" циклично в изборните години, помнете ми думата!
Кой ще получи орден "Стара планина", кой ще играе в А футболна група, кой ще плати за стадиона на "Бистришките тигри", кой това, кой – онова. Примери колкото щеш. Вместо всичко да се решава от "невидимата ръка на пазара" (както е писал Адам Смит), то се решава от косматото ръкомахане на един човек.
Едва ли някой би оспорил, че повече държавност ни е необходима. Не като противовес на демокрацията, а като нейно съдържание и визия за бъдещето. Но държавност от иманентен тип, която със сила гони престъпността и корупцията и с благост подпомага бедните и слабите. А не държава, която да посяга на демократичните норми, към които се стремим. И на свободния, прозрачен и обективен в оценките си пазар, за да може да го командори.
Когато пораснел, малък Бойко щял да каже: "Не можете да боядисате това, което дядо Бойко ви е построил". Не ви ли свети вече лампичката за Тато?
Учените вече му дадоха термин – "постсоциалистически пребендализъм"!
По-просто, аз бих го нарекъл "кражба на ваши пари, и то от ваше име".
