Тръмп реши да дразни Пекин

тръмп китай

Още преди да е встъпил в длъжност, новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп сътвори първия си външнополитически скандал. В рамките на два дни той направи два хода, всеки един от които поотделно би бил достатъчен, за да помрачи бъдещите му отношения с Пекин. Така Тръмп потвърди, че предизборната му риторика, насочена срещу Китай, няма да остане празни думи.

Първият изстрел, с който бъдещият стопанин на Белия дом "откри сражението", стана десетминутният му телефонен разговор с Цай Инуън, президентката на Тайван. САЩ и Тайван не поддържат дипломатически отношения – Вашингтон ги прекъсна през 1979-а, когато установи дипломатически отношения с Китайската народна република. Скъсването с Тайван бе главното условие на Пекин, който смята острова за неделима част от Китай и не признава тамошните власти. Ето защо от 1979-а нито един американски лидер, включително и не встъпили в длъжност президенти, не си е позволявал преки контакти с Тайпе, за да не разгневи Пекин. И така до Доналд Тръмп, който не само наруши табуто, но и не се опита да скрие разговора, като го изкоментира в любимата си медия – Туитър.

Макар че изрази протест, Китай реагира сдържано. Външният министър Ван И определи телефонното поздравление от страна на тайванската президентка като "уловка", а в пекинската преса се появиха коментари, че случилото се отразява единствено "липсата на международен опит" на екипа на Тръмп. Самият той изтъкна в Туитър, че на него са се обадили. След което попита: "Интересно, как САЩ ще продават на Тайван военна техника за милиарди долари, а аз няма да приема поздравително обаждане?".

Съмненията, че всичко е станало по недоглеждане, много бързо бяха разсеяни. Най-напред в тайванската преса се появи информация, че разговорът е бил предварително планиран и координиран. Но по-важното е, че със следващите си действия Тръмп показа, че въобще не възнамерява да "свива знамената". Тъкмо напротив, два дни след първия инцидент той отново се изяви в Туитър. Този път разкритикува икономическата и военната политика на Пекин с думите: "Китай питал ли ни е дали е добре да обезценява своята валута (което прави трудно за нашите компании да се конкурират), да облага с високи налози нашите стоки, влизащи в него, или да строи голям военен комплекс насред Южнокитайско море? Не мисля".

Още по време на предизборната си кампания Тръмп се закани, че ще преразгледа икономическите отношения с Поднебесната империя. Сред заканите му фигурираше налагането на 45-процентно мито върху всички китайски стоки, както и че ще принуди големите американски компании, включително и "Апъл", да върнат производството си в САЩ. При това положение в последните му критики към китайската икономическа политика няма нищо само по себе си изненадващо. Обстоятелството, че ги отправи непосредствено след "тайванския инцидент", както и че за първи път замеси друга тема, по която Китай е особено чувствителен – тази за Южнокитайско море, показаха друго: бъдещият американски президент целенасочено търси конфронтация с Пекин.

Китайските власти отново реагираха спокойно. Контролираната от тях местна преса обаче далеч не бе толкова сдържана. "Насочените срещу Китай туитове на Тръмп само прикриват истинските му намерения, а те са да третира Китай като тлъсто агне и да реже месо от него", писа "Глобъл таймс" и предупреди, че жителите на народната република трябва да са "психически и физически" подготвени за сценарий, включващ влошаване на двустранните отношения.

Какво иска Тръмп? Риториката му срещу китайската икономическа политика не е от вчера и със сигурност има принос за победата му на изборите. Показателно е едно изследване на американските икономисти Дейвид Отър, Гордън Хансън и Дейвид Дорн, според което от 2007-а досега китайският внос е струвал на САЩ 2.4 милиона работни места, съсредоточени основно в западащите индустриални градове от т.нар. Ръждив пояс. И съответно именно от тези райони има най-голямо увеличение на гласовете за Републиканската партия в сравнение с предишните президентски избори.

Новото е, че Тръмп нападна Пекин по външнополитическите въпроси, по които е най-чувствителен – Тайван и Южнокитайско море. Още по-интересен е моментът, в който го направи. На 2 декември – деня, в който той проведе разговора с тайванската президентка, в Пекин пристигна Хенри Кисинджър – човекът с най-големи заслуги за установяването на дипломатическите отношения между САЩ и комунистически Китай през 70-те години. Деветдесет и три годишният ветеран на дипломацията се срещна с китайския президент Си Дзинпин точно две седмици, след като бе разговарял с Доналд Тръмп, като отношенията с Китай бяха сред основните теми, обсъждани от тях.

Вероятно точно в това съвпадение се крие обяснението за развоя на събитията. Всичко подсказва, че е задействана многоходова игра, а последните стъпки на Тръмп приличат на "вдигане на мизата" – похват, който опитният бизнесмен отлично владее. Милиардерът добре знае, че за да получи нещо, трябва да отстъпи другаде. Сега на масата той е сложил, от една страна, икономическите отношения, от друга – външнополитическите проблеми. Днес не знаем къде ще натисне и къде ще отстъпи, но предвид досегашното му фокусиране върху икономиката и изявленията му за отказ от политическа конфронтация отговорът е почти ясен.

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст