България губи от пиратство 809 млн. лева на година

Музикално пиратство

Годишните загуби поради фалшифициране и пиратство в България се оценяват на 809 милиона лева, което се равнява на 15,5 на сто от продажбите в тези 11 отрасъла на икономиката. Икономическите субекти в Европейския съюз пък губят до 117 милиарда лева годишно от продажбата на фалшификати в 11 основни икономически отрасъла. Това показват данни на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) в София. 

Отрасълът на облеклото, обувните изделия и принадлежностите е най-големият от всички проучени по отношение на обем на продажбите и заетост. Според оценката нереализираните продажби в отрасъла в целия ЕС се равняват приблизително на 55,5 милиарда лева всяка година или на 9,7 на сто от всички продажби. В България нереализираните продажби поради фалшифициране в отрасъла на облеклото, обувните изделия и принадлежностите се оценяват на около 199 милиона лева годишно или на около 16,2 на сто от продажбите.

Наличието на фалшифицирани стоки на пазара води до приблизителна загуба от 13,6 милиарда евро годишно за отрасъла на козметиката и личната хигиена в ЕС. Това се равнява на 10,6 на сто от всички продажби в отрасъла. В България приблизителната загуба за отрасъла на козметиката и личната хигиена е 108 милиона лева, което се равнява на 17,6 на сто от всички продажби в отрасъла.

Взети заедно, високата стойност, снизходителните присъди и високата възвращаемост на вложените ресурси, определят притегателността на фалшифицирането за престъпните групи. Начините на действие на тези групи стават все по-сложни с развитието на технологиите и на каналите за разпространение, наред с разширяването на гамата от продукти, които се фалшифицират. 

Бизнес моделите, които прилагат фалшификаторите, използват предимно интернет за разпространението на продуктите и за рекламиране на разпространението и потреблението на незаконно цифрово съдържание. Интернет сайтовете, които продават фалшифицирани стоки, печелят от допълнителните постъпления от реклами, които са както за високо рисково съдържание (съдържание с ограничение за възраст, хазарт и опасен софтуер), така и за законни търговски марки, които по този начин търпят двойни щети от рекламирането на такива сайтове (щетите за собствените им търговски марки, както и вреди от предоставеното доверие за уеб хостинг).

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Одобрявате ли въвеждането на нов стандартизиран скрининг за проследяване на развитието на децата от ранна възраст?

Подкаст