Средата на септември 2016 година. В центъра на София са разлепени плакати със снимки, имена и прякори на 14 мъже. Прикачен е и обяснителен текст, който гласи следното: “Тези хора продават отрова на децата ни повече от 10 години. Парадират с имената на Бойко Борисов, Цветан Цветанов, Георги Костов, Мишо Наумов. Разпространяват дрога в София, Пловдив, Варна, Елин Пелин, Сандански, Свиленград и Велико Търново. ИМА ЛИ КОЙ ДА ГИ СПРЕ? ИЛИ ЩЕ СЕ ПРАВИМ, ЧЕ НИЩО НЕ СЕ СЛУЧВА!”
Спират ги 3 години по-късно, през август 2019 г., с полицейско-прокурорска акция, за която тогавашният заместник-главен прокурор Иван Гешев съобщава факти. Разбити са нарколаборатории и складове в София и в Русе, задържани са 8 дилъри нависоко в йерархията на групата, за международно издирване са обявени още 25-има нейни членове. Годишно, престъпната организация е генерирала милиони левове печалба само от дрога.
“Нямаме притеснение къде се укриват, довеждаме обвиняеми и подсъдими от цял свят”, уверява Гешев. И подчертава, че са
налице данни за държавен “чадър” над групата.
Разследващите от ГДБОП и Специализираната прокуратура работят ударно по досъдебното производство и в края на март 2020 г. обвинителният акт (общо 450 страници) е внесен в Специализирания наказателен съд. Картината е поразяваща.
Пред строгия взор на сляпата Темида
ще бъдат изправени общо 40 души,
но 15 от тях ще бъдат съдени задочно, тъй като все още се издирват по света и у нас.
Броят на обвиняемите поставя делото на челно място не само сред наркопроцесите в България. Този факт обаче е по-маловажният. действително плашещи са мащабите и организацията на престъпната дейност, реализирана от “Фирмата” – наименование, станало нарицателно за подобен род мафиотски структури. Както и някои детайли от разследването, които са
“изпаднали” и от делото, и от обвинителния акт.
Като организатори и ръководители на на ОПГ-то са посочени Веселин Христов (Весо Паяка), Радмил Ранов (Радо Ланеца), Владимир Иванов (Владо Късоръчко) и Кирил Киров (Кирчо Руския). Повечето от членовете на групата са с криминални досиета и дела, а част от имената им увисват по уличните стълбове и дървета в София още през 2011 година. През цялото това време обаче МВР неизменно твърди, че работи системно срещу наркоразпространението и постига все по-трайни и по-трайни резултати.
Организираната през 2014 г. група се занимавала с производство, преработка, внос и продажба на цялата позната гама от наркотични вещества и прекурсори – кокаин, хероин, марихуана, амфетамин, метамфетамини, МДМА и техни разновидности. Доставките идвали от Турция, Холандия, Испания и Китай.
Дрогата постъпвала първоначално в голям склад, след което била разпределяна в по-малки дистрибуторски бази – апартаменти, гаражи и автомобили. Прахообразните вещества и хапчета били оцветявани и щамповани, за да се разпознават на пазара като запазена марка и да елиминират стоката на конкуренцията по “естествен” път: или купуваш от нашето, или ядеш бой докато започнеш да го купуваш!
Организацията е строго йерархична и конспиративна,
в работата ѝ участвали няколко хиляди човека.
Крайните дилъри нямали абсолютно никакви контакти с шефовете, които пък общували само чрез криптиращи приложения за мобилни телефони – като “Silent phone “, “Signal” и “Telegram”, и ползвали кодиран език за обозначаване на различните видове наркотични вещества. Крайните дилъри били вкарвани в играта чрез хватка, вехта като смъртта: най-напред човекът натрупва някакви задължения, примерно – от хазарт или “обикновен” паричен заем, след това връща борчовете с продажби на дрога. И всичко това е съпроводено не само с класически заплахи и насилие, но и…
с полицейски проверки, обиски и мними арести.
Схемата на търговията също била разработена професионално. От една страна – централен склад, регионални бази, квартални пунктове, тротоарни дилъри. От друга – доставки на едро и продажби на дребно, които покривали всички възможни ниши – улици, рейтингови заведения, игрални зали и казина, фирмени партита, поръчки по телефона…
В общи линии, организацията била структурирана според
“полицейската” матрица,
приложена за първи път в края на 90-те години от легендарния “картофен бос” Константин Димитров (Косьо Самоковеца), разстрелян насред Амстердам през декември 2003 т.: централна база (Дирекция “Национална служба Полиция” – ДНСП), регионални поделения (областни дирекции на МВР), крайни дистрибутори (районни полицейски управления), улични търговци (квартални ченгета)…
Според осведомени, “Фирмата” е имала очи и уши навсякъде и е водела “на щат” неизвестно (уж) количество полицаи и прокурори, които също не знаели кои са истинските босове. От материалите, изпаднали от делото, ставали ясни имената на конкретни служители, пръснати из софийските РПУ-та, както и месечните им “надници” – от 2000 лв. нагоре.
Смайващ по това дело е именно обемът на доказателствата за системно и решаващо съучастие на държавата в дейността на ОПГ-то. Това твърдят както свидетели с тайна самоличност, така и явни, но
няма данни за разследване в тази насока.
Един от тайните свидетели описва конкретно лице, което му е заявило в прав текст: “Няма кой да ни пипне, много сме силни! Младен Маринов е зад нас!”
За онези, които не помнят, преди да стане министър на вътрешните работи, Младен Маринов е бил заместник-директор на СДВР (2013-2014 г.), директор на СДВР (2014-2017 г.) и главен секретар на МВР (2017-2018 година).
Та, според същият този анонимен свидетел, МВР чадърът струвал на “Фирмата” по 100 000 лв. на месец, а навремето Младен Маринов се бил срещал лично с Радо Ланеца по повод забавянето на един от траншовете. Ланеца поискал отсрочка за плащане, поради закъсняла доставка, но отговорът бил… еднозначно ултимативен: “Не ме интересува! Месецът си и месец – датата ви дойде. Това е договорката и тя не се променя!”
Възможно е, разбира се, тези показания –
част от които дадени и пред съдия – да не са истински.
Въпросът обаче е защо информацията не е проверена по надлежния ред? И, ако наистина става дума за спекулиране с името на министър Младенов, по силата на каква логика тези хора не са разследвани, съдени и осъдени за лъжесвидетелстване или за набедяване? Тоест – за престъпления срещу правосъдието?
Тук отново стигаме до анонимно разлепените плакати със снимки, имена, прякори и информация за високо организираната наркомрежа. Ако в последния случай “експерти” подхвърлиха обяснението, че това е акция на конкуренти, запознатите с делото днес коментират съвършено различна версия: тиражирането и разлепването на плакатите с физиономиите и имената на наркомафиотите е
акт на отчаяние от страна на разследващи,
които с години са притискани да не работят срещу такива структури.
Говори се също гневен сигнал с подробна информация, подаден от тях до бившия вече главен прокурор Сотир Цацаров. По този сигнал била образувана предварителна проверка, но докъде е стигнала работата по нея след встъпването на Иван Гешев длъжност, никой не знае. Все още…
