Със 127 гласа “За” и нито един “Против” и “Въздържал се”, както и със 140 гласа “За” и нито един “Против” и “Въздържал се” парламентът прие двата проектозакона за промени в Закона за адвокатурата. С първия се премахва минималният размер на адвокатското възнаграждение, а с втория – се дава право на адвокатите да рекламират професионалната си дейност.
Първият бе предложен от депутатите от ГЕРБ-СДС – Анна Владимирова, Александър Ненков, Бранимир Балачев, Иван Минев и Марин Маринов и Николай Братованов, а вторият – от Министерския съвет.
Първият предвижда да се премахне забраната за уговаряне на възнаграждения под определен минимален размер и свързаната с това дисциплинарна отговорност, както и към отпадане на съществуващото ограничение за съда при определяне на отговорността за разноски за адвокатско възнаграждение да е обвързан от подобен минимален размер.
Предвижда се да бъде запазена компетентността на Адвокатския съвет да определя възнаграждението на адвоката при липса на договор между адвокат и клиент, което съответства на националните конституционни принципи на свобода, независимост и самоуправление на адвокатурата.
Компетентността на адвокатските съвети да определят възнаграждение за предоставена правна помощ от адвокат е изключителна и важи както в случаите, в които съдът иска назначаване на особен представител, така и в случаите, в които се предоставя безплатна правна помощ при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Това законодателно разрешение е традиционно у нас, а и в други европейски държави и е съобразено с факта, че адвокатският съвет се състои от адвокати с определена квалификация, адвокатски стаж и професионален опит при упражняване на професията.
Въвеждат се допълнителни и конкретни критерии за намаляване на договореното възнаграждение, което следва да може да бъде намалявано в случаите, в които насрещната страна направи възражение за прекомерност.
Всяка страна може да възрази мотивирано срещу поисканите разноски на насрещната страна и да вземе становище по възражение срещу исканите от нея разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, като възнаграждението ще може да бъде намалявано от съда по негова преценка, но не по-ниско от възнаграждението, платено на адвоката на насрещната страна, а ако насрещната страна е представлявана от юрисконсулт – до две трети от възнаграждението, определено с наредбата по чл. 36, ал. 5 от Закона за адвокатурата.
Вторият проектозакон, предложен от Министерския съвет, дава право на адвоката, както и на колегата му от всяка страна членка на ЕС, да рекламира своята професионална дейност, като спазва правилата на Закона за адвокатурата и Етичния кодекс на адвоката.
Тази промяна се прави във връзка с необходимостта от привеждане на действащата нормативна уредба в съответствие с изискванията на правото на Европейския съюз.
По-конкретно рекламното съобщение трябва да съдържа информация, която идентифицира и представя вярно и по обективен начин неговата професионална дейност. Рекламното съобщение следва да е съобразенo с принципите на поверителност, почтеност и опазване достойнството на адвокатската професия.
При рекламиране на дейността си адвокатът или колегата му от страна членка на Европейския съюз не може:
- да си служи с невярна или подвеждаща информация, включително за цени или безплатни услуги;
- да прави необосновано сравнение с други адвокати, когато такова сравнение може да бъде подвеждащо по отношение на дейности, които се извършват с оглед на личността на адвоката и зависят от конкретни фактически и правни обстоятелства, поради което са несравними;
- да разкрива сведения за имената на предишни или настоящи клиенти или техните дела, освен с изрично писмено съгласие на клиента, дадено за тази цел;
- да поражда неоправдани очаквания за постигане на резултат, който не зависи само от професионалната дейност на адвоката;
- да адресира рекламни съобщения лично или чрез посредник към лица и близки на лица, които са пострадали, жертви или по друг начин са поставени в уязвимо положение, непосредствено след настъпване на конкретното обстоятелство, довело до това състояние, когато засегнатите лица нямат ясно съзнание и пълна свобода при избора на адвокат.
