Отбелязваме 116 години от обявяването на Незавимостта на България. На 22 септември през 1908 г. страната ни отхвърля васалната си – икономическа и политическа, зависимост от Османската империя, която й бе наложена от големите европейски държави с несправедливия Берлински договор от 12 юли 1878 година. А заедно с това българският княз – Фердинанд I, приема титлата „цар“.
Така се осъществява още едно българско дело, след Съединението през 1885 г., подготвено с плам от българските политици, което в онзи момент успява по най-добрия начин да се възползва и обтегнатите международни отношения между Великите сили. Отхвърлянето на османската зависимост от България е последвано от анексирането на османските провинции Босна и Херцеговина от Австро-Унгария. Това пък предизвиква една от многобройните кризи в международните отношения в навечерието на Първата световна война. Но пък оставя по на заден план случилото се в България.
Неразбирателството и преследването на своите цели от Великите сили прави много по-лесно признаването на Независимото Царство България, което се случва през пролетта на 1909 година.
Берлинският договор беше поставил Княжество България във васално положение спрямо Османската империя.
А разпокъсването на страната ни на две части затрудняваше изключително много икономическото ѝ развитие и ограничаваше възможности за контакти в международните отношения.
Заедно с това, този договор задължаваше българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя. Той пък налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и забавяше развитието на българското вътрешно производство.
По тези причини след Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на Независимост.
И така
благоприятните международни условия за това настъпват през лятото на 1908 година.
Тогава в Османската империя избухва Младотурската революция, вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, Австро-Унгария пък се кани да анексира Босна и Херцеговина.
По железопътните линии Мустафа паша (Свиленград) – Белово и Търново-Сеймен (Симеоновград) -Ямбол избухва стачка. Правителството на Александър Малинов използва момента и в началото на септември конфискува линиите, които са собственост на компанията на Източните железници. Това, както и инцидент от края на август, при който българският официален представител в Цариград – Иван Ст. Гешов, е демонстративно пренебрегнат от османските власти при честванията на рождения ден на султан Абдул Хамид II, води до влошаване на българо-османските отношения.
Под натиск да върне конфискуваните жп линии, на 16 септември правителството на Малинов се отказва от опитите за предварително разбирателство със султана и решава да отхвърли едностранно сюзеренитета му. При това без да съгласува намеренията си с Великите сили – гаранти на Берлинския договор.
В нощта срещу 22 септември министър-председателят посреща княз Фердинанд I, който е бил в чужбина, на яхтата „Хан Крум“ край Русе. Оттам цялото българско правителство и князът поемат към старопрестолния град Търново. Царският влак, в който пътуват държавниците, прави почивка по маршрута си на гара Две могили. Там Александър Малинов написва манифеста за Независимостта, под който се подписват Фердинанд и министрите.
Независимостта на България е обявена тържествено на 22 септември 1908 г.
в църквата „Св. 40 мъченици“ в Търново. Княз Фердинанд I приема титлата „цар на българите“.
Мястото за прочитане на Царския манифест, с който се прокламира Независимост, е символично. В Търново е прокламирано възстановяването на българската независимост от Асеневци на 26 октомври 1185 година. Предполага се, че това е станало именно в църквата „Свети Четиридесет мъченици“ и тогава е прогласено възстановяването на Българската държава.
А с прочитането на манифеста на това място се е целяло и да се подчертае правоприемството на Третата с Втората и Първата българска държава.
С провъзгласяването на независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите държави. Създадени са предпоставки за освобождаване на последните останали под османска власт български земи в Тракия и Македония.
На 22 септември е наречена улица в квартал „Гео Милев“ в София.
