Както е тръгнало, ако се стигне до нов предсрочен вот, всеки от нас ще е основал партия, в която ще е и председател и член. Подкрепа няма да са ни дори роднините, на които особено много разчитат някои „политически“ сили, защото и те ще са в играта. Партиите защитници на семейството и традициите се роят като мухи, само дето никой не казва от какво ще ги защитава и как.
Преди няколко месеца ДПС се раздели на две партии с претенции за един и същи електорат, а „патриотичната“ риторика на „Възраждане“ разпали амбициите за създаването на нови популистки формации (като „Величие“ и МЕЧ), които се стремят за гласовете на едни и същи избиратели.
През уикенда бившата председателка на БСП Корнелия Нинова обяви, че също ще прави собствена формация. В ефира на БНТ тя индиректно посочи, че си почива временно от политиката, но събира сили и хора, с които има
еднакво мислене, принципи, морал и виждане за бъдещето на България.
Все още не е ясно какъв ще е профилът на новата формация, но акцентът ще са семейните ценности. Още един желаещ да яхне златното магаре на популизма!
Аргументът на Нинова да създаде нова лява партия е, че „в момента БСП била като баница, в която едното парче е под влияние на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, другото било на лидера на “ДПС – Ново начало” Делян Пеевски, третото – на държавния глава Румен Радев, а четвъртото – на партийното бизнес крило. „В момента са се хванали за гушите”, коментира Корнелия Нинова и
обвини президента, че провежда последователна политика за разсипване на БСП.
Пеевски пък обяви миналата седмица, че в момента в президентството се създава нова партия, на която бившият правосъден министър Крум Зарков няма да е лидер, а “поставена кукла”.
Самият Радев нито потвърждава, нито отрича, че има интерес към партийния живот, но е важно да се отбележи, че според социологическите проучвания той е най-харесваният политик. Ако твърденията на Пеевски са истина,
нищо чудно и новата партия да се захване със защита на българщината.
Междувременно икономистът Кузман Илиев учредява на 23 ноември нова патриотична партия ”България може”. Към нея ще се присъединят и отцепилите се от “Възраждане” бивши депутати Николай Дренчев и Иво Русчев.
От декларацията за целите на новата партия става ясно, че и тя ще се бори за запазване на българските традиции, език и националната памет, с акцент върху семейството.
Едва ли е нужно да споменаваме, че
тази ниша отдавна е пренаселена, но нейни апологети се появяват през ден.
Тенденцията за създаване на нови политически субекти, които повтарят целите и програмите на вече съществуващите “такива”, но без собствен принос, продължат да се увеличават. Може би скоро в парламента ще се озовават не по седем-осем, а по 15 партии. При избирателна активност под 40% те ще влизат в Народното събрание със смешен брой гласове и почти никаква представителност.
Това не е невъзможно да се случи, тъй като последните седем предсрочни вота показаха, че избирателите са недоволни от основните политически играчи и залагат на алтернативи. Дали тези алтернативи наистина са такива, това е друг въпрос. По-важното е, че хората искат промяна. Проблемът обаче е, че тя няма как да се случи, докато избираме партии с едни и същи цели и програми, т.е. различаващи се само по лидерите и спонсорите.
