През уикенда най-харесваният политик в Германия – министърът на отбраната Борис Писториус – заяви, че руският президент Владимир Путин вече се смята за победител във войната срещу Украйна и възнамерява да продължи да се бори за нов световен ред. Според него войната в бившата съветска република отдавна не е регионален конфликт, защото под някаква форма е ангажирала всички световни сили.
Самият Путин обяви в обръщение към руснаците миналата седмица, че войната в Украйна ескалира към глобален конфликт, след като САЩ и Великобритания позволиха на Киев да нанася удари срещу Русия с техни оръжия. Той предупреди Запада да очаква подобаваща ответна реакция. Първият отговор бе изстрелване на нов вид хиперзвукова балистична ракета със среден обсег срещу украински военен обект и предупреждението, че може да последват още атаки.
Другият ключов момент е, че санкциите, които
Западът наложи с надеждата да спрат приходите в касата на Путин,
с той финансира войната, не дадоха очаквания резултат. Москва пренастрои икономиката и намери нови пазари, предимно в Азия.
Според германският министър Кремъл „изцяло е преориентирал руската икономика и я е поставил на военна основа“, в резултат на което за
три месеца Русия произвежда толкова оръжия и боеприпаси,
колкото целия Европейски съюз за една година.
За Писториус това е сигурен сигнал, че заплахата от страна на Москва е дългосрочна, а на подобна ситуация може да се отговори само по един начин – чрез повече инвестиции в националните армии. В противен случай сигурността така и ще си остане – крехка, висяща на косъм.
Междувременно, заместник-председателят на руския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев, който досега
многократно е заплашвал Запада с ядрено оръжие,
неочаквано промени тона и заяви, че Путин не иска да започва ядрена война. В телевизионно интервю той обясни, че в руското правителство луди няма, а използването на ядрено оръжие е крайна, извънредна мярка. Според него НАТО се намесва прекомерно в конфликта и именно той трябва да спре бойните действия.
Френският външен министър Жан-Ноел Баро коментира, че
Париж не се страхува от ядрените заплахи на Путин.
Той отбеляза, че от две години Западът вече е свикнал с подобен руски шантаж, чрез който Москва постоянно се опитва да окаже натиск върху НАТО.
Новата руска риторика не е случайна и се дължи на връщането на Доналд Тръмп в Белия дом. Още по време на предизборната кампания републиканецът се зарече, че като спечели изборите ще сложи набързо край на войната в Украйна.
Според повечето европейски лидери, бързият край на войната може да означава спиране на бойните действия и замразяване на конфликта. Когато това се случи, Тръмп ще се удари в гърдите и ще обяви, че е уредил всичко. След което ще спре финансовата помощ за Киев и ще прехвърли цялата по-нататъшна отговорност за възстановяването на опустошена Украйна на Европейския съюз. В същото време, макар и в състояние на „замразена война“,
Русия отново може да атакува Украйна, стига Кремъл да реши, че нещо не го устройва.
Това със сигурност ще означава несигурни години за Европа и наливането на нови и нови милиарди евро за оръжия и отбранителни системи.
Съюзниците на Украйна също тръгнаха да сменят риториката и наскоро дори увеличиха усилията си да убедят Москва и Киев да започнат преговори.
За първи път от две години насам германският канцлер Олаф Шолц проведе телефонен разговор с Путин на 15 ноември. А френският президент Еманюел Макрон не изключи, че при подходящи условия също може да разговаря с Путин.
Най-добре би било да войната да приключи чрез справедливи условия, въпросът е, че двете воюващи страни виждат справедливостта по различен начин.
